Признаците на астма при бебета и деца могат да включват:

  • Ускорено дишане
  • Усилие при дишане (ноздрите са разширени, кожата се засмуква около и между ребрата или над гръдната кост, или прекомерно движение на корема)
  • Запъхтяност, тежко дишане при нормални дейности като игра
  • Хрипове (характерни свиркащи звуци)
  • Постоянна кашлица
  • Затруднено сучене или хранене
  • Умора, липса на интерес към нормални или любими дейности
  • Много бледо или синьо оцветяване на лицето, устните и/или ноктите

Какво причинява астма при бебета и деца?

Все още не се знае каква е причината някои хора да страдат от астма. Ако детето има фамилна анамнеза (обремененост) за астма или алергии, специфично алергично състояние или е имало майка, която е пушила по време на бременността, то има по-голям шанс да развие астма в ранните години на живота си.

Вирусната инфекция на дихателната система, заболяване, което засяга белите дробове, е една от най-честите причини за симптоми на астма при деца на 5-годишна възраст и по-малки. Въпреки че и възрастните, и децата са засегнати от инфекции на дихателната система, при децата са по-чести. Някои деца в предучилищна възраст често имат вирусни инфекции. Поне половината от децата с астма проявяват някакви признаци на заболяването преди да навършат 5-годишна възраст. Вирусите са най-честата причина за остри пристъпи на астма при бебета на възраст до 6 месеца.

По какво се различава астмата при бебета и деца от астмата при възрастни?

Бебетата и по-малките деца имат много по-малки дихателни пътища от по-големите деца и възрастните. Същност техните дихателни пътища са толкова малки, че дори малки запушвания, причинени от вирусни инфекции, стесняване на дихателните пътища или мукус (слуз), могат да затруднят дишането на детето.

Астма ли е или нещо друго?

Симптомите на астма могат да изглеждат като симптоми на други заболявания или медицински състояния. Следните изброени могат да имат симптоми, подобни на астма:

  • Бронхиолит
  • Круп
  • Киселинен рефлукс
  • Пневмония
  • Вирусни инфекции на горните дихателни пътища
  • Аспирация
  • Вдишване на чужд обект
  • Епиглотит
  • Кистозна фиброза
  • Вродени дефекти

Как се установява астма при деца и кърмачета?

Трудно е да се диагностицира астма при кърмачета и малки деца. Тъй като не могат да говорят добре, те не могат да опишат как се чувстват. Причините едно бебе да бъде раздразнено могат да бъдат много. Малките деца и децата в предучилищна възраст често са активни, дори при стягане в гърдите или затруднено дишане.

Родителите трябва да информират лекуващия лекар на своето дете относно:

  • Фамилна анамнеза (предразположеност) за астма или алергии
  • Поведение на детето
  • Описание на дихателните симптоми (през нощта спрямо през деня, при активност или в покой, реакция спрямо прием на определени лекарства, по-трудно издишване спрямо вдишване)
  • Потенциални влошаващи фактори и реакция към определени храни или възможни влошаващи състоянието алергии

Изследвания (тестове) на белодробната функция – обичайните изследвания при възрастни хора с астма е трудно да се правят при малки деца. Вместо това лекарят може да види как детето отговаря на лечението за подобряване на дишането. Лекарят може да назначи кръвни изследвания, тестове за алергия и рентгеново изследване, за да получи повече информация.

Използвайки тази информация, лекарят може да постави диагнозата. Може да се наложи родителите да заведат детето си при детски алерголог или пулмолог (белодробен специалист) за специални изследвания или лечение.

Какво е лечението на астма при кърмачета и малки деца?

Кърмачетата или малките деца могат да използват повечето лекарства, използвани за по-големи деца и възрастни. Дозировката може да е по-ниска и начинът, по който детето я приема по-различен. Инхалаторните лекарства действат бързо, подобряват симптомите и предизвикват по-малко странични ефекти.

Лекарствата, които се използват за лечение на симптомите на астма при кърмачета и малки деца, обикновено, се дават под формата на инхалация. Кърмачетата, обичайно, се лекуват с лекарства, прилагани чрез небулизатор или инхалатор с обемна камера (спейсър) и маска. Небулизаторът е малко по размер устройство, което използва въздух под налягане, за да създаде фин аерозол (мъгла), съдържащ лекарството, което бебето вдишва чрез малка маска на лицето. Лечението с небулизатора, обичайно, отнема около 10 минути. Обемната камера (спейсър) е малка тръба, която задържа лекарството, освободено от монтирания в него инхалатор. Лекарствата, прилагани с помощта на инхалатор с обемна камера и маска, действат също толкова добре, колкото и лекарствата, прилагани чрез небулизатор. В някои случаи детето може да понася по-добре инхалатора с обемна камера и маска.

Астмата се лекува с няколко различни видове лекарства. Бронходилататорите са лекарства за бързо облекчаване (облекчаващи лекарства), които бързо отварят дихателните пътища, за да улеснят дишането. Лекарствата за дългосрочен прием (контролиращи лекарства), напр. инхалаторните кортикостероиди и левкотриен рецепторните антагонисти се използват за намаляване на възпалението в дихателните пътища, намаляване на симптомите на астма и контролиране на заболяването. Много хора с астма, включително кърмачета и малки деца, получават комбинация от лекарства, в зависимост от това колко тежки и чести са техните симптоми. В сътрудничество с лекарите на Вашето дете, изгответе план за грижа на астмата.

Какво мога да направя, за да се грижа добре за своето дете с астма?

Когато бебе или малко дете има хронично заболяване, родителите могат да се чувстват стресирани до краен предел. Ето няколко съвета за справяне с това:

Научете признаците и симптомите за влошаване на астмата при кърмачета и малки деца. Разберете и разпознавайте конкретните симптоми на астмата, които се наблюдават при Вашето дете.

Разработете план за грижа при астма (план за действие при астма) с лекаря на Вашето дете. Уверете се, че планът съдържа начин на действие, който да се следва, ако симптомите на астма се влошат. Разберете кога детето Ви се нуждае от спешна помощ.

Следвайте плана за действие при астма на Вашето дете всеки ден! Не променяйте плана, докато не се консултирате с Вашия лекар. Дори ако симптомите на детето Ви изчезнат, придържайте се към плана, докато обсъдите промените с лекаря.

Научете Вашето дете (при възможност) да Ви казва, когато не се чувства добре.

Разработете спешен план за действие, който да следвате, ако детето ви има сериозен пристъп на астма. Коя болница ще посетите? (Уверете се, че Вашият лекар Ви препоръчва тази болница.) Кой ще се грижи за другите Ви деца?

Какво мога да направя, за да намаля симптомите на астма?

  • Алергени като акари, домашни любимци, плесени и полени могат да играят важна роля при влошаването на астмата при някои деца. Обсъдете с Вашия лекар дали оценката/преглед от алерголог може да бъде полезна.
  • Следвайте плана за лечение на астма и давайте лекарствата, предписани от лекаря на Вашето дете.
  • Избягвайте да пушите близо до детето си.

Може ли детето да „израстне“ астмата?

След като някой е с чувствителни дихателни пътища, той остава такъв за цял живот. Това е така, въпреки че симптомите на астма могат да се променят с годините. С напредването на възрастта детето може да се справя по-добре с възпалението на дихателните пътища и дразнителите, така че симптомите му да се подобрят. Около половината от тези деца получават симптоми на астма отново, когато са в края на 30-те или началото на 40-те години. Няма начин да се разбере при кои деца симптомите ще се намалят с напредване на възрастта. Нови дразнители (напр. фактори от околната среда, инфекции) могат да предизвикат симптоми при хора с астма по всяко време. Ако детето Ви има астма, дръжте под ръка лекарствата за бързо облекчение и плана за действие при астма (който да бъде и актуален), дори ако симптомите не се появяват често.


Материалът е предназначен да допълни информацията, която получавате от Вашия  лекар и никога не трябва да се смята за персонален медицински съвет. Винаги се консултирайте с Вашия лекар при въпроси за Вашето здраве.

Материалът се публикува под редакцията на: Доц. д-р Владимир Ходжев, председател на Българско дружество по белодробни болести и Доц. д-р Мария Стаевска, председател на Българско дружество по алергология.

BG-3423/01.2021