Вашият лекар може да препоръча изследване на туморна проба за идентифициране на биомаркери - специфични гени, протеини и други фактори, уникални за тумора.
Биомаркерите имат много потенциални приложения в онкологията, включително оценка на риска, скрининг, диференциална диагноза, определяне на прогнозата, прогноза за отговор на лечението и проследяване на прогресията на заболяването.
Биомаркерите могат да бъдат прогностични или предиктивни. Прогностичният биомаркер може да даде информация за прогнозата, продължителността на живота и възможността за излекуване или настъпване на рецидив. Предиктивният биомаркер е свързан с лечението и може да предвиди резултатите от него: дали лечението работи, дали лечението ще доведе до увреждане или дали лечението няма да работи.
Важната информация за заболяването, давана от биомаркерите, може да бъде идентифицирана чрез вземане на проби от тъкан и кръв. Вземат се една или повече проби от тумора. Тези проби могат да бъдат подложени на различни изследвания. Въпреки евентуално забавяне на лечението, тези изследванията са изключително ценни за характеризиране на тумора и по този начин може да се определи най-подходящото лечение. Моментът, в който се вземат проби, зависи от вида на рака и стадия на заболяването. Биологичните проби могат да бъдат много полезни в началните стадии на заболяването, но също така е много важно да знаете, че те могат да бъдат също толкова полезни в случай, че ракът се завърне. Възможно е, ако ракът се завърне, да е необходимо вземане на нова проба за изследване.
Mогат да бъдат проведени някои от следните лабораторни изследвания за определяне на биомаркери:
- Молекулярно изследване: лабораторен тест за проверка за определени гени, протеини или други молекули в проба от тъкан, кръв или друга телесна течност. Молекулярните изследвания търсят за наличие на определени генни или хромозомни промени, които настъпват при недребноклетъчен рак на белия дроб.
- Имунохистохимия: Този тип изследване се използва, за да помогне за диагностицирането на рака и да помогне за разграничаване на един вид рак от друг вид рак. Това е лабораторно изследване, при което се използват антитела за проверка на определени антигени (маркери) в проба от тъканта на пациента. Антителата обикновено се свързват с ензим или флуоресцентно багрило. След като антителата се свържат със специфичен антиген в тъканната проба, ензимът или багрилото се активират и антигенът може да се види под микроскоп.
Mолекулярно изследване на тумора
При белодробните тумори има някои гени, които могат да имат промени (мутации), които помагат на рака да расте и да се разпространява. Тези мутации се срещат в туморните клетки, но не и в здравите клетки в тялото. Това означава, че те не са унаследени или не се предават на Вашите деца. Изследването за определени генни мутации е важно, т.к. наличието им е от значение за прогнозата и терапевтичните възможности при недребноклетъчен рак на белия дроб.
Изследването на тумора за някои от тези гени се провежда често при късен стадий недребноклетъчен рак на белия дроб. Тези гени може да се изследват и в по-ранните стадии на заболяването. Резултатите от тези изследвания могат да помогнат да се определи дали можете да получите таргетна терапия, която може да бъде насочена към специфични мутации (вижте раздел „Възможности за лечение“). Мутации, за които съществуват таргетни терапии, е много по-вероятно да се появят при хора с недребноклетъчен рак на белия дроб от типа аденокарцином и които никога не са пушили.
Генетичните мутации, за които е известно, че допринасят за растежа на рак на белия дроб, често се появяват в един или няколко гена, включително EGFR, ALK, KRAS, BRAF, HER2, ROS1, RET, MET и TRK.
- EGFR е протеин, който се появява в големи количества на повърхността от раковите клетки при 10% до 20% от случаите на недребноклетъчен рак на белия дроб (НДРБД), като им помага да растат. Някои лекарства, които са насочени към този протеин, могат да се използват за лечение на НДРБД с промени в гена за EGFR. Тези промени са по-често срещани в определени групи пациенти, като непушачи, жени и азиатци.
- Лекарствата, насочени срещу EGFR изглежда не са толкова ефективни при пациенти, чиито ракови клетки имат промени в гена KRAS. Лекарите изследват клетките на НДРБД за промени в гените като EGFR и KRAS, за да определят дали съответни таргетни лекарства ще бъдат подходящи.
- Около 5% от пациентите с НДРБД имат промяна в гена ALK. Тази промяна най-често се наблюдава при непушачи (или слаби пушачи), които имат НДРБД от типа аденокарцином и при по-млади пациенти (на възраст < 50 години). Лекарите може да изследват рака за промени в гена ALK, за да се прецени дали лекарства, които насочени към тази промяна, могат да помогнат.
- Около 1% до 2% от недребноклетъчните карциноми на белия дроб имат пренареждане в гена ROS1, което може да накара тумора да реагира на определени таргетни лекарства. Някои ALK инхибитори блокират също и ROS1. Рутинното изследване за пренареждане в гените ALK и ROS1 трябва да се извършва, ако е възможно, успоредно с изследването за мутация в EGFR гена.
- Малък процент от случаите на недребноклетъчен рак на белия дроб имат промени в RET гена. Някои лекарства, насочени срещу клетките с RET генните промени могат да бъдат възможност за лечение на тези тумори.
- При около 5% от недребноклетъчните тумори на белия дроб се установяват промени в гена BRAF (мутация, известна като V600E). Някои лекарства, насочени срещу клетките с BRAF генни промени, може да са възможност за лечение на тези тумори.
- При малък процент от пациентите с НДРБД се срещат определени промени в гена MET, които биха могли да се повлияят от някои таргетни лекарства.
Тези молекулярни изследвания могат да бъдат проведени върху тъкан, взета по време на биопсия или операция за рак на белия дроб. Ако пробата от биопсия е твърде малка и не е достатъчна за провеждането на всички молекулярни тестове, изследването може да се извърши и с кръв, взета от вена, точно както при рутинното кръвно изследване. Тази кръв съдържа ДНК от мъртви туморни клетки. Извличането на туморна ДНК чрез кръвна проба понякога се нарича „течна биопсия“. Може да има предимства пред стандартната иглена биопсия, която може да носи рискове като пневмоторакс (белодробен колапс) и недостиг на въздух, но биопсията от тъкан се счита за златен стандарт.
Имунохистохимия
Вашият лекар може също да препоръча PD-L1 тестване. PD-L1 е потенциален биомаркер, който е изследван при множество туморни типове през последните години. Представлява протеин, който се открива на повърхността на някои ракови клетки и някои от имунните клетки в организма. Този клетъчен протеин подпомага тумора да избегне откриване от имунната система на организма. Информацията за наличието на PD-L1 в тумора помага на Вашия лекар да прецени дали някои видове имунотерапия могат да бъдат подходящи. Тези видове имунотерапия блокират PD-L1 и позволяват на имунната система да атакува рака.
Материалът е предназначен да допълни информацията, която получавате от Вашия лекар и никога не трябва да се смята за персонален медицински съвет. Винаги се консултирайте с Вашия лекар при въпроси за Вашето здраве.
BG-3361/12.202