Това е лечение, което се прицелва в определени гени, протеини или тъкани, които подпомагат растежа и развитието на туморните клетки. Този вид терапия блокира растежа и разпространението на туморните клетки, а отражението ѝ върху нормалните клетки е ограничено.
Не всички тумори имат еднакви мишени. За да бъдат избрани най-ефективните терапевтични схеми, Вашият лекар вероятно ще инициира провеждането на допълнителни тестове за идентифициране на определени гени, протеини или други фактори, определящи природата на Вашето заболяване.
- PARP–инхибитори
Инхибиторите на (поли [аденозин дифосфат-рибоза] полимераза, накратко PARP–инхибитори, блокират ензим, който участва в поправянето на грешките в ДНК. Чрез блокиране на този ензим се възпрепятства поправката на ДНК в туморните клетки, което води до клетъчна смърт, забавяне или спиране растежа на тумора. BRCA гените (BRCA 1 и BRCA2) обичайно са включени в процесите на поправяне на увредената ДНК, но мутациите в BRCA гените нарушават тази тяхна функция. Растежът и деленето на клетките, които имат мутации в BRCA гените, може да бъде затруднено от PARP-инхибиторите.
PARP-инхибиторите са ефективни дори и когато липсва мутация в BRCA гените, но е налице друго нарушение на поправката на ДНК, наречено дефицит на хомоложната рекомбинация (HRD).
PARP-инхибитори могат да се използват като поддържаща терапия при лечение на напреднал рак на яйчниците или при рак, който се е завърнал повторно (рецидивирал).
- Инхибитори на ангиогенезата
Лекарствата от тип „инхибитори на ангиогенезата“ блокират действието на протеин, наречен съдов ендотелен растежен фактор (VEGF). Този растежен фактор стимулира процеса на образуване на нови кръвоносни съдове (ангиогенеза). Лекарствата, които блокират действието на VEGF увеличават ефективността на противотуморното лечение и забавят процеса на рецидивиране. Тъй като за своя растеж туморът се нуждае от хранителни вещества, доставяни с кръвоносните съдове, чрез тези лекарства се потиска образуването на изхранващи кръвоносни съдове и туморът „гладува“.
Вид моноклонално антитяло, което е инхибитор на ангиогенезата, се свързва с протеина VEGF и предотвратява активирането му. Комбинира се с химиотерапия по време на лечение на рак на яйчниците или се използва като поддържащо лечение.
Моноклоналните антитела представляват протеини на имунната система, изработени в лаборатория, с цел да лекуват редица заболявания, включително и рак. Осъществяват действието си като се прикрепват към специфична прицелна точка върху ракови или други клетки, опосредстващи растежа им. В резултат, моноклоналните антитела са способни да разрушат раковите клетки, да блокират техния растеж или разпространение.
Материалът се публикува под редакцията на д-р Росица Кръстева
Материалът е рецензиран от медицински експерт, за да се осигури медицинска точност и съобразеност с аудиторията.
Предназначен е да допълни информацията, която получавате от Вашия лекар и никога не трябва да се смята за персонален медицински съвет. Винаги се консултирайте с Вашия лекар при въпроси за Вашето здраве.
BG-6747/02.2023