Ракът променя живота както на пациента, така и на хората, които ще са до него и ще се грижат за него. Не забравяйте да говорите и за теми, които обикновено дискутирате. Споделяйте начините, по които се справяте със стреса, за да определите дали имате различни потребности. Например, някои хора разглеждат рака като проблем, който трябва да бъде решен, докато други се нуждаят от емоционална подкрепа. Разберете, че и двата отговора имат стойност. Говорете честно за своите чувства, както положителни, така и отрицателни. Не се страхувайте да се смеете. Хуморът може да помогне на Вас и Вашия близък да се справите и да преминете по-лесно през всичко.
Помислете как Вашето семейство реагира в криза и как сте се справяли с други трудни ситуации. Това ще Ви помогне да планирате стратегията си за съобщаване на новини и нужда от подкрепа.
- Изберете един човек, който да отговаря за споделянето на медицинска информация. Отговарянето на едни и същи въпроси отнема време, може да бъде уморително и стресиращо. Помолете го да проведе необходимите телефонни обаждания, да изпраща имейли, да отговаря на въпроси.
- Отношенията Ви с хората ще се променят. За някои може да е страшно да научат, че имате рак. Други може да са загубили любим човек от рак и Вашата диагноза може да доведе до болезнени спомени. Поради тези причини, някои от Вашите приятели или членове на семейството може да не са в състояние да Ви предложат подкрепата, която очаквате. Въпреки че това е болезнено, опитайте се да запомните, че техните реакции могат да отразяват миналите им преживявания и загуби, а не чувствата им към Вас. Някои приятели и членове на семейството може да се дистанцират, но други ще Ви изненадат с емоционална и физическа подкрепа всеки път, когато имате нужда от това.
- Поемете водещата роля в споделянето. Някои приятели и членове на семейството може да избягват да говорят с Вас, защото не знаят какво да кажат. Други може да избягват да говорят за рака, страхувайки се, че ще Ви разстроят. Ако Ви се иска да говорите за заболяването, повдигнете темата с приятелите и членовете на семейството си. Нека те знаят, че Вие сте открити и не се притеснявате. Убедете ги, че не очаквате отговори и че искате те само да слушат и да се опитат да разберат Вашите чувства.
- Позволете на Вашите близки да Ви помагат и да бъдат до Вас. Понякога, те може да не знаят от какво се нуждаете или как да Ви попитат. Бъдете директни и подробни за Вашите нужди. Подгответе списък със задачи, които те могат да правят вместо Вас.
- Останете ангажирани със социални дейности. Доколкото е възможно, опитайте се да поддържате социални контакти с приятели и семейството си. И не се страхувайте да откажете, ако сте физически или емоционално уморени.
Разбирането на промяната в отношението Ви към конкретни членове на семейството и приятели, може да Ви помогне да предприемете стъпки и действия, за да преминете по-лесно през този труден за всички период.
Ракът може да повлияе браковете и дълготрайните партньорства. След онкологичната диагноза и двамата партньори могат да изпитат тъга, безпокойство, гняв или дори безнадеждност. Влиянието на заболяването е различно при всяка двойка. Някои, изправени заедно пред предизвикателствата на болестта, укрепват връзката си. За други, стресът от рака може да създаде нови проблеми и да влоши съществуващите. Често срещани промени в отношенията след диагнозата могат да бъдат:
- Ракът често сменя ролите в отношенията между двама души. Човекът, който винаги е бил болногледач, може да има проблем с приемането на по-зависима роля. Или човекът, който не е бил в тази позиция, може да изпита трудност при приемане на отговорността да осигури грижи.
- Партньорът може да се опита да придобие известен контрол, като стане „експерт“ в дадена област на заболяването. Може да се опита да поеме управлението на Вашия график на лечение или комуникация със здравния екип. Ако е удобно и за двама Ви, то това ще Ви помогне да преминете и по-лесно през трудностите. Важно е всеки от партньорите да се вслушва в нуждите и желанията на другия и да бъдете гъвкави в промените.
- Партньорът Ви може да стане прекалено контролиращ. Това може да повлияе на обмена на информация, както у дома, така и със здравния екип. Въпреки че може да изглежда щадящо да не разказвате на партньора си всички подробности за диагнозата или лечението, тайните обикновено водят до отдалечаване на отношенията между двама души. Говорете открито за чувствата си, за да вземате решения относно лечението, грижите и други проблеми заедно.
- В повечето връзки всеки партньор се справя със специфични домакински задължения. Ако ракът и лечението Ви карат да се чувствате уморени или неспособни да изпълнявате обичайните си задачи, може да се наложи Вашият партньор да поеме Вашите задължения.
- Тези допълнителни отговорности могат да станат непреодолими и да доведат до чувство на разочарование. Важно е да говорите открито за ограниченията и възможните решения, за да преодолеете по-лесно промените. Може да е трудно и за двама Ви, но приемете помощ и от други членове на семейството и Ваши приятели.
- Необходимостта от физическа подкрепа, която настъпва със заболяването, може да се промени по време на лечението. Може да Ви е трудно да поискате помощ за основни дейности в ежедневието, като обличане или измиване на косата. Но Вашият партньор може да не знае, че имате нужда от помощ или да се притеснява да Ви я предложи. Затова е важно да говорите открито и ясно да изразявате своите нужди. Това ще помогне да избегнете разочарование и гняв, които могат да възникнат в резултат на погрешно тълкуване на поведението на съпруга/съпругата.
- Всеки партньор може да има различни емоционални потребности, които се променят често. Но и двамата може да се нуждаете от уверение, че все още сте обичани. Двойките трябва да бъдат чувствителни към променящите се емоционални нужди, които идват с диагнозата рак. Може да потърсите помощ от консултация със специалист, терапевт или психолог. Съпрузите или партньорите, които се грижат за любимия си човек, може да се затрудняват да изразят определени чувства от страх да не го наранят. Важно е и Вие да можете да изразите чувствата си към любимия, но без да го натоварвате и той да може да се справи с интензивността на тези чувства.
- Ракът и лечението му често засягат сексуалните взаимоотношения и интимност. Депресията, умората, гаденето, еректилната дисфункция, вагиналната сухота и други физически или емоционални проблеми могат да понижат сексуалното желание или да направят половия акт труден или болезнен. И двамата партньори могат да се притесняват от този въпрос, но да нямат комфорта да говорят за сексуалното здраве и интимността в отношенията им. Ако споделянето на Вашите притеснения и предизвикателства е неудобно за Вас, направете консултация с лекуващия лекар или психолог. Те ще Ви помогнат да управлявате страничните ефекти, отразяващи се на сексуалните взаимоотношения и да поддържате интимност с партньора си.
- Ракът често променя надеждите и мечтите на двойката. Вашите планове за пенсиониране, пътуване или родителство могат да се променят, причинявайки чувство на тъга или дори гняв. Поставете си нови и краткосрочни цели – като завършване на лечението, например. Нещата, които са изглеждали важни за Вас преди диагнозата, може да отстъпят място на нови приоритети, като например да се наслаждавате на повече време заедно с любимите хора. Поставете старите цели във временен застой, вместо да ги променяте изцяло, това ще Ви помогне за по-добра перспектива.
Важно е да говорите открито за диагнозата и лечението и с Вашите деца, въпреки че искате да ги предпазите. Дори много малки децата, могат да усетят, че нещо не е наред. Избягването на темата може да ги накара да повярват, че ситуацията е по-лоша от сегашната. Това може да създаде чувство на объркване и страх. Не забравяйте, че децата могат да подслушват разговорите между възрастни и да се притесняват повече, ако смятат, че от тях се крият важни новини.
- Комуникацията ще помогне на децата Ви да се справят и да приемат заболяването Ви по-лесно. Важно е да предоставите информация, която е подходяща за възрастта им. Това ще им помогне да разберат ситуацията. Съсредоточете се върху неща, които ще ги засегнат пряко, като, например, промени в графиците им или промени във външния Ви вид, които могат да са по-страшни, ако са неочаквани.
- Попитайте специалист или Вашия лекар, как децата разбират рака на различна възраст. Научете повече за това, как да разговаряте с тях по най-щадящия начин.
- Очаквайте промени в поведението на Вашите деца, когато те се адаптират към лечението и страничните ефекти от заболяването Ви. По-малките деца могат да станат прекалено импулсивни и да се вкопчат във Вас. По-големите деца и тийнейджъри могат да се ядосат или отдалечат от Вас и да се откажат от семейните дейности и активности. Опитайте се да поддържате ежедневния график на децата си възможно най-непроменен и бъдете търпеливи.
- Насърчавайте децата да задават въпроси и да говорят за своите чувства и страхове. Успокоявайте ги, че винаги ще получават грижи и винаги ще ги обичате.
Ако децата Ви са тийнеджъри или по-големи, то те могат да се грижат за Вас и да Ви помагат. Това е промяна, която често е трудна както за родителите, така и за децата. Важно е да балансирате Вашите и техните нужди. Да бъдеш родител, докато живееш с рак, често е физически и емоционално изтощително. Това е моментът да преразгледате своя график, списък със задачи, цели и очаквания. Помолете и позволете Вашите близки и приятели да Ви помагат. Това ще Ви позволи да прекарвате по-малко време в притеснения и повече време в занимания, които обичате и Ви разсейват.
Тийнейджърите често реагират различно от по-малките деца или възрастните на диагнозата рак на член от семейството. Може да се нуждаят от повече информация или повече време, за да приемат емоцията. Въпреки че обикновено се стремят към по-голяма независимост, те все още се обръщат към Вас за подкрепа и успокоение. Ето няколко съвета, които ще помогнат да говорите с тийнейджърите си за рака:
- Споделете внимателно информация за диагнозата и плана за лечение. Да бъдете честни е важно, за да поддържате доверието между Вас.
- Изберете тихо място за разговор и оставете достатъчно време на Вашия тийнейджър да разбере информацията и да зададе въпросите си.
- Помислете за споделяне на информация в различни разговори. Може да им отнеме време да обработят всички емоции, които се появяват.
- Попитайте ги дали разбират информацията, която сте споделили и дали имат въпроси.
- Отделете време, за да разберете въпросите им и да дадете честни отговори. Не се притеснявайте, не е нужно да имате отговорите веднага на всички въпроси.
- Опитайте се да запазите последователността на ежедневните дейности на детето Ви. Но го подгответе и за това, което ще се промени.
- Помолете ги за помощ, като не им давате твърде голяма отговорност. Понякога тийнейджърите могат да се опитат да поемат твърде много грижи, което ще повиши нивото им на стрес.
- Задайте конкретни въпроси за това как се чувства Вашият тийнейджър.
- Избягвайте общи въпроси, като „Как си?“
- Внимавайте за промени в поведението на детето Ви, които са знак, че може да се нуждаете от допълнителна подкрепа, за да може да се справите по-лесно. Това може да включва:
- Промени в постиженията или загуба на интерес към училище.
- Дистанциране от приятели или прекалено ангажиране с приятели.
- Промени в настроението, като високо ниво на безпокойство или постоянна тъга.
- Употреба на наркотици или алкохол.
- Не забравяйте, че ако Вашият тийнейджър не общува много с Вас, той може да потърси подкрепа от приятели или други възрастни членове на семейството – баби и дядовци.
- Не забравяйте да се смеете заедно с детето си и да проявявате привързаност, дори ако то се притеснява от това.
Важно е родителите или настойниците да поемат водеща роля при обсъждането на онкологичната диагнозата на члена от семейството. Ако сте онкоболен и искате да поговорите с Вашите внуци или племенници, ето някои важни съвети, които да имате предвид:
- Попитайте Вашите деца, братя, сестри за информацията, която вече са споделили с тийнейджърите.
- Попитайте ги дали са съгласни да поговорите с тях и Вие.
- Насърчавайте всички членове на семейството да общуват помежду си, така че да няма объркване сред децата.
Материалът е предназначен да допълни информацията, която получавате от Вашия лекар и никога не трябва да се смята за персонален медицински съвет. Винаги се консултирайте с Вашия лекар при въпроси за Вашето здраве.
BG-6608/12.2022