Депресията е често срещана, както при пациентите с онкологично заболяване, така и при техните близки. Тъгата и скръбта са нормални емоции, които може да изпитвате. Мечтите, плановете и бъдещето могат да изглеждат несигурни. Но, ако човек е бил тъжен дълго време или има проблеми с извършването на ежедневни дейности, това е притеснителен признак.
Депресията може да бъде лека и временна с периоди на тъга, може да бъде и по-тежка и трайна. По-тежкият тип често се нарича клинична депресия. Тя затруднява функционирането на човека и спазването на плана на лечение. Това се случва при около 1 на всеки 4 пациенти с онкологично заболяване, но може да се контролира. Хората, които са имали депресия преди, са по-склонни да имат депресия след поставената диагноза.
Признаци и симптоми, които биха могли да означават, че имате нужда от професионална помощ са:
- Ежедневно се чувствате тъжен и в безнадеждност.
- Загуба на интерес и удоволствие от дейности, хобита, активности, които преди са Ви носили радост.
- Рязка промяна в теглото – загуба на тегло без диета или повишаване на теглото.
- Промяна в съня – безсъние, ранно събуждане или постоянна умора и желание за сън.
- Чувство на вина, безпомощност и безнадеждност.
- Трудно се фокусирате и вземате решения. Промяна в паметта и умението да се съсредоточите в дадена тема.
- Крайни промени в настроението – от депресивни мрачни мисли до състояние на еуфория, щастие и енергичност.
- Чести мисли за смърт, самоубийство и/или опит за самоубийство.
Освен професионалната консултация при депресивно състояние, при някои пациенти с онкологични заболявания се налага и медикаментозно лечение, за да се подобри качеството на живот и лечението на рака да не бъде възпрепятствано. Помнете, че е изключително важно да говорите за чувствата и страховете си, които изпитвате Вие и Вашите близки.
Ако сте тъжни, ядосани или разочаровани, то не позволявайте това да се отрази на отношенията Ви с близките. Важно е да се изслушвате внимателно, да решавате заедно какво можете да направите, да се подкрепяте и насърчавате. Потърсете помощ чрез групи за взаимопомощ или консултации със специалист.
Опитайте няколко пъти на ден упражнения за дълбоко дишане и релаксация: затворете очи, дишайте дълбоко, съсредоточете се върху всяка част на тялото си и я отпуснете, като започнете с пръстите на краката и работите до главата си. Когато сте отпуснати, представете се на приятно място, като красив плаж или слънчева поляна.
Ако Вие сте близък на или се грижите за онкоболен, това, с което можете да бъдете полезен е:
- Да предразположите Вашия близък да говори за своите страхове и притеснения. Не го насилвайте преди сам да бъде готов за това.
- Слушайте го внимателно, без да го критикувате за чувствата, които изпитва или за Вашите собствени.
- Избягвайте да казвате на Вашия близък, че трябва да се „развесели“ или „да мисли позитивно“.
- Решете заедно какво можете да направите, за да се подкрепяте.
- Не вземайте решения, ако страхът, безпокойството или депресията са тежки. Потърсете помощ от лекуващия лекар на Вашия близък или от медицинския екип, който се грижи за него.
- Ангажирайте Вашия близък в дейности, които му харесват.
- Не забравяйте, че болногледачите също могат да изпаднат в депресия. Предложените съвети могат да се използват и от Вас самия. Отделете време да се грижите за себе си. Прекарвайте време с приятели и правете неща, които Ви харесват.
- Консултациите със специалист могат да бъдат полезни и за хората, които се грижат за онкоболен.
Материалът е предназначен да допълни информацията, която получавате от Вашия лекар и никога не трябва да се смята за персонален медицински съвет. Винаги се консултирайте с Вашия лекар при въпроси за Вашето здраве.
BG-6608/12.2022