Лекарите използват много изследвания, за да открият и диагностицират ХЛЛ, както и да разберат кое лечение ще работи най-добре. За поставяне на диагнозата ХЛЛ следва да посетите специалист хематолог. Хематологът е лекар, специализиран в диагностиката и лечението на заболявания на кръвта и лимфната тъкан.
По-долу са описани възможни изследвания за диагностициране на ХЛЛ, като не всички изброени се използват при всеки пациент. Вашият лекар може да вземе предвид следните фактори при избор на диагностично изследване:
- Подозиран вид левкемия
- Вашите признаци и симптоми
- Вашата възраст и общото Ви здравословно състояние
- Резултатите от по-ранни медицински изследвания
Медицинска история (анамнеза) и физикален преглед
Ако подозира левкемия, Вашият лекар ще събере информация за пълната Ви медицинска история, за да провери за симптоми и възможни рискови фактори. Може да Ви зададе въпроси за фамилната Ви медицинска история и общото Ви здравословно състояние.
Ще бъде проведен физикален преглед, за да се търсят възможни признаци на левкемия и други здравословни проблеми. По време на прегледа лекарят ще обърне особено внимание на Вашите лимфни възли, корем и други области, които могат да бъдат засегнати.
Лекарят може да назначи провеждане и на някои от следните изследвания, необходими за диагностициране на ХЛЛ:
- Кръвни изследвания.
Процесът на диагностициране на ХЛЛ обикновено започва с рутинен кръвен тест, наречен пълна кръвна картина (ПКК). ПКК измерва броя на различните видове клетки в кръвна проба. Ако кръвта съдържа твърде много бели кръвни клетки и по-специално лимфоцити, е възможно наличие на ХЛЛ. Лекарят ще използва кръвния тест и за да установи кои видове бели кръвни клетки са повишени и кои - намалени. С ПКК се измерват също червените кръвни клетки и тромбоцитите. Хората с ХЛЛ може да имат ниски нива на тези клетки. Ниските нива на червените кръвни клетки се определят като анемия. Ниският брой на тромбоцитите е известен като тромбоцитопения.
- Флоуцитометрия
При тези изследвания се цели да бъдат установени характерните за ХЛЛ промени на лимфоцитите, като се използват специални молекули и багрила. Тези химикали и багрила предоставят информация за левкемията и нейния подтип. Клетките на ХЛЛ имат отличителни маркери, наречени протеини, разположени върху клетъчната повърхност (на външната страна на клетката). Съчетанието на тези маркери се нарича имунофенотип. Флоуцитометрията, наричана още имунофенотипизиране, се използва за разграничаване на ХЛЛ от други видове левкемия, които също могат да включват повишен брой лимфоцити. Тя е най-важният тест за потвърждаване на диагнозата ХЛЛ.
- Геномни и молекулярни изследвания
Вашият лекар може да препоръча изследване на левкемичните клетки за специфични гени, протеини, хромозомни промени и други фактори, уникални за левкемията. Тъй като клетките на ХЛЛ се делят много бавно, разглеждането на хромозомите често е по-малко полезно от използването на тестове за намиране на специфични генетични мутации. За откриване на генетични промени се използват методи като флуоресцентна in situ хибридизация (FISH) и полимеразна верижна реакция (PCR).
Сред генетичните промени, наблюдавани при ХЛЛ, най-често срещани са делециите на хромозомите 17p (del17p), 11q (del11q), 13q (del13q), тризомия (три хромозоми, една в повече) 12, мутации в гена TP53 (туморсупресиращ ген). Важно е също определянето на статуса на тежките вериги на имуноглобулините (IGHV).
Резултатите от генетичните и молекулярните изследвания могат да дадат информация колко бързо ще прогресира заболяването и могат да помогнат на лекаря при избора на най-подходящото лечение. Например, наличието на del17p може да е свързано с по-трудна за лечение левкемия и някои видове медикаменти са доказано по-подходящи при тези пациенти.
- Образни изследвания
ХЛЛ обикновено се открива в много части от тялото дори ако заболяването е диагностицирано рано. Рядко са необходими образни изследвания за диагностициране на ХЛЛ. Те се използват преди започване на лечението, за да се открият всички части на тялото, засегнати от ХЛЛ, или да се установи дали определени симптоми могат да бъдат свързани с ХЛЛ. Образните изследвания могат също да се използват, за да се проследи колко добре работи лечението.
Рентгеновото изследване е начин да се създаде картина на структурите вътре в тялото, като се използва малко количество лъчение. Може да покаже дали левкемията се развива в лимфните възли в гръдния кош.
Компютърната томография (CT или CAT скенер) прави снимки на вътрешността на тялото с помощта на рентгенови лъчи от различни ъгли. Компютър комбинира тези снимки в детайлно, триизмерно изображение, което показва наличие на аномалии. С помощта на това изследване могат да бъдат открити засегнати от ХЛЛ лимфни възли около сърцето, трахеята, белите дробове, корема и таза. КТ се използва и за измерване на размера на лимфните възли. Обикновено преди сканирането се прилага специално багрило, наречено контрастно средство, за да се осигури по-детайлно изображение. Това багрило може да се инжектира във вената на пациента или да се дава като течност за поглъщане. При пациенти с бъбречни проблеми съществува риск от усложняването им при прилагане на това контрастно вещество. Ето защо, ако имате такива, обсъдете ги с Вашия лекар преди изследването.
Компютърната томография също може да помогне за установяване дали ХЛЛ се развива в други органи, напр. слезка и черен дроб. Ако нямате симптоми при диагностициране, компютърна томография обикновено не е необходима. Обикновено тя се провежда непосредствено преди започване на лечението и в неговия край.
Ултразвуковото изследване (ехография) може да се използва за преглед на лимфните възли близо до повърхността на тялото или за преглед на увеличени органи (като черен дроб или слезка) в корема.
- Биопсия на лимфен възел
Биопсията на лимфен възел представлява отстраняване на целия лимфен възел или на част от него, за да се изследва под микроскоп и да се установи дали съдържа ракови клетки. Това често се прави за диагностициране на лимфоми, но рядко е необходимо за ХЛЛ. Може да се проведе, ако лимфният възел е нараснал много и лекарят иска да провери дали левкемията не се е променила (трансформирала) в по-агресивен лимфом.
- Аспирация и биопсия на костен мозък
Диагнозата ХЛЛ се поставя въз основа на кръвни изследвания, тъй като раковите клетки лесно се откриват в кръвта. Биопсия на костен мозък обикновено не е необходима за диагностициране на ХЛЛ, но може да се извърши преди започване на лечението. При някои пациенти аспирацията и биопсията на костен мозък могат да помогнат за определяне на прогнозата (шансът за възстановяване). Също така може да предостави повече информация за причините за анормалните находки в други кръвни изследвания.
Аспирацията и биопсията на костен мозък са подобни и често се правят едновременно, за да се изследва костният мозък преди започване на лечението. Костният мозък има както твърда, така и течна част. Аспирацията представлява взимане на част от течността с игла. Биопсия на костен мозък е отстраняване на малко количество твърда тъкан с помощта на игла. След това патолог анализира пробите. Патологът е лекар, който е специализиран в интерпретирането на морфологичните изследвания и в оценката на клетки, тъкани и органи за диагностициране на заболяване.
Често място за аспирация и биопсия на костен мозък е тазовата кост, която се намира в долната част на гърба. Кожата в тази област обикновено се обезчувствява предварително с упойка, за да няма болка при провеждане на изследването. Могат да се използват и други видове анестезия (лекарства за блокиране на усещането за болка).
Материалът се публикува под редакцията на проф. Лиана Герчева.
Материалът е рецензиран от медицински експерт, за да се осигури медицинска точност и съобразеност с аудиторията.
Предназначен е да допълни информацията, която получавате от Вашия лекар, и никога не трябва да се смята за персонален медицински съвет. Винаги се консултирайте с Вашия лекар при въпроси за Вашето здраве.
BG8239/11.2023