Имунна система

Бихме могли условно да разделим имунна система на три основни компонента:

Клетки, които си сътрудничат, за да елиминират патогени и да поддържат вътрешния баланс на тялото (хомеостазата).
Вещества, произвеждани от имунната система.
Органи, тясно свързани с имунната система (през които преминават имунните клетки или в които се образуват). Те са тимус, слезка/далак, лимфни възли, лимфни съдове, костен мозък.

Клетки на имунната система

Белите кръвни клетки са част от Вашата имунна система, която предпазва тялото Ви от инфекция. Тези клетки циркулират в кръвта и тъканите Ви, за да реагират на нараняване или инфекции, като атакуват всички непознати клетки/микроорганизми, попаднали в тялото Ви.

Какви видовете бели кръвни клетки съществуват?

Основните подвидове бели кръвни клетки са неутрофили, лимфоцити (Т-лимфоцити, В-лимфоцити и NK-клетки убийци), еозинофили, базофили, моноцити.

Неутрофили

Неутрофилите съставляват около две трети от всички циркулиращи бели кръвни клетки. Неутрофилите реагират на наличието на остро възпаление в тъканите. Натрупването на тези клетки е с цел улесняване процеса на фагоцитоза (поглъщане и смилане на мъртви и умиращи тъкани, бактерии, чужди частици и др.) и елиминиране на възпалителни агенти.

Макрофаги

Макрофагите (моноцити, попаднали в тъканите) също представляват бели кръвни клетки, които са особено ефективни при представянето на антигени на В- и Т-клетките (описани по-долу), за да улеснят производството на антитела. Макрофагите, подобно на неутрофилите, също участват в процеса на фагоцитоза.

В клетки

В-клетките и Т-клетките са специфичен вид бели кръвни клетки, наречени лимфоцити. В-клетките се произвеждат и узряват в костниия мозък. Основната им функция е да произвеждат антитела в отговор на антигени.
Повишен брой произвеждащи антитела В-клетки се наблюдава при пациенти с лупус и корелира директно с активността на заболяването. Хипергамаглобулинемията (завишен брой имуноглобулини- антитела) е характерна черта на лупус и е следствие от повишени нива на активирани В клетки. Доказано е, че важен набор от клетки, които регулират В клетките, известни като B regs, са функционално дефицитни при пациенти с лупус.

Т-клетки

Т-лимфоцитите се произвеждат в костния мозък и узряват в тимуса. Има два основни типа Т-клетки: хелпери и цитотоксични/супресорни, които могат да бъдат разграничени по наличието на CD4 или CD8 молекула на клетъчната повърхност.

Помощните Т-клетки (CD4+) участват в насърчаването на производството на антитела от В-клетките. Цитотоксичните Т-клетки имат способността да убиват нежелани клетки (като клетки, инфектирани с вируси).
Супресорните Т-клетки намаляват производството на антитела от плазмените В-клетки и следователно са важни за ограничаване на производството на автоантитела. Както цитотоксичните, така и супресорните Т-клетки носят повърхностната молекула на клетката CD8. Т-клетките убийци [NK- клетки] съставляват малка част от белите кръвни клетки, но играят важна роля в премахването на инфектирани с вируси клетки и ракови клетки.

При лупус се наблюдава нарушено активиране на Т-клетките и клетъчна смърт, предизвикана от активирането, заедно с повишена апоптоза (програмирана клетъчна смърт) на естествените Т-клетки убийци. Намаляване на броя на циркулиращите CD8 супресорни Т-клетки се среща при пациенти с лупус и може да обясни неефективната регулация на В-клетките, произвеждащи автоантитела. За разлика от това при пациенти с лупус се открива и увеличение на броя на циркулиращите Т-клетки, които подпомагат производството на антитела (CD4+ Т-клетки).

Антиген-представящи клетки

Улавянето, обработката и представянето на антиген на Т-хелперите се извършва от антиген-представящи клетки. Те включват макрофаги и дендритни клетки, намиращи се в далака и лимфните възли. Този процес е важен, тъй като хелперните Т-клетки не са в състояние да разпознават антигена самостоятелно. Вместо това антигенът трябва да бъде свързан с други молекули (известни като МНС клас II), експресирани на повърхността на антиген-представящата клетка. Антиген-представящите клетки улавят и интернализират антигена чрез различни методи, включително фагоцитоза. След като влязат в клетката, протеиновите антигени се обработват и след това се свързват с молекули на MHC клас II. След това те се транспортират до клетъчната повърхност, където са достъпни за взаимодействие с хелперните Т клетки.

Продукти на имунната система

Антитела

Антителата (наричани още имуноглобулини) се произвеждат от плазмените В клетки. Всяка молекула е съставена от два различни фрагмента. Първият, известен като Fc фрагмент, е сходен по структура при всички антитела от един клас, докато вторият, Fab (фрагмент, който се свързва с антиген), осигурява структурна специфичност за разпознаване на определен антиген. Формирането на имунен комплекс (антитяло, свързано с антиген) улеснява разрушаването му от фагоцити и цитотоксични Т клетки. Имунните комплекси, включващи собствени антигени, могат да доведат до разрушаване на собствените тъкани на тялото и впоследствие до автоимунно заболяване.

Система на комплемента

Системата на комплемента се състои от група протеини (наименувани С1, С2, С3....), чиято функция е да улесняват спряването с различни патогени, да спомагат премахването на увредени клетки, да подпомагат процеса на възпаление. Нарушения във функцията в системата на комплемента се наблюдават при пациенти с лупус.

Цитокини

Цитокините са сигнални молекули, секретирани от клетки на имунната система (макрофаги и лимфоцити), чиято роля е да координират функциите на имунните клетки по време на имунен отговор. Различните цитокини имат различни биологични ефекти върху имунните клетки и са важни в процеса на имунна регулация. Системният лупус еритематозус се характеризира с производството на високи нива на различни цитокини по време на периодите със засилена симптоматика, което може да допринесе за хиперактивиране на имунната система.

Материалът има информативен характер и не е предназначен да замести консултацията с лекар. При въпроси относно Вашето здраве винаги се консултирайте със своя лекар.
BG-9599/08.2024