Заболяването системен лупус еритематозус често представлява предизвикателство за диагностициране поради разнообразните и неспецифични симптоми, които могат да се наблюдават при редица други диагнози. Именно поради тази причина в някои случаи поставянето на диагнозата може да отнеме месеци и дори години.
Редуването на периоди на обостряне на симптомите с такива на затихването им също може допълнително да удължи процеса. Не съществува тест, който еднозначно отговаря с „да“ или „не“ на въпроса „Налице ли е диагноза системен лупус еритематозус?“.
Затова при поставянето на диганозата медицинските специалисти предприемат и анализират разнообразни изследвания, които да дадат възможно най-пълна информация за състоянието на пациента.
Вашият лекар ще вземе предвид редица фактори: Вашите симптоми, медицинска история, фамилна обремененост, лабораторни изследвания, прегледа и др. Едва когато бъде събрана достатъчно информация и се напасне като „парченца от пъзел“, може да бъде поставена диагноза „системен лупус еритематозус“.
Процесът на поставяне на диагнозата обикновено започва с преглед при Вашия лекар. Примерни въпроси, които могат да Ви бъдат зададени по време на прегледа, са:
- Какви симптоми изпитвате?
- Откога имате тези симптоми?
- Колко често се проявяват симптомите?
- Наблюдавате ли фактори, които влошават/облекчават изразеността на симптомите?
- Постоянни ли са симптомите?
- В семейството Ви някой страда ли от автоимунно заболяване?
- Запознати ли сте дали наскоро сте имали инфекция или дали в момента имате активна инфекция?
- Наскоро преживели ли сте стресово събитие?
- Какъв е дневният Ви режим по отношение на работа и сън?
- Имали ли сте спонтанни аборти?
Както и много други въпроси с повече конкретност.
За да се улесни поставянето на диагнозата и да бъде разграничена от други заболявания, е създаден списък, състоящ се от 11 критерия. За да се постави диагноза системен лупус, е необходимо пациентът да отговаря на поне 4 от тези 11 критерия. Критериите включват имунологични маркери и клинични симптоми, засягащи кожата и лигавицата, ставите, сърцето, белия дроб, бъбреците, нервната и хематопоетичната/кръвотворната системи.
След разговор с Вашия лекар, вероятно ще бъдете насочени към различни лабораторни изследвания, които ще помогнат с поставянето на правилна диагноза. Сред тях са:
- Кръвни изследвания, които дават обективна представа на Вашия лекар за това как функционират редица системи. Броят на левкоцитите (белите кръвни клетки), например, може да е индикатор дали в организма протича възпаление, а броят на еритроцитите (червените кръвни клетки) - дали има признаци на анемия. Също така изследване за времето на съсирване на кръвта, показващо дали се наблюдават проблеми с този процес.
- Изследване на антинуклеарни антитела е друг показател, който се използва при диагностиката на лупус. Той дава информация дали имунната система произвежда антитела, свързани с възпалителни процеси. Около 97% от пациентите с лупус имат положителен тест за антинуклеарни тела.
- Изследване на урината също се взима под внимание при поставяне на диагнозата. Проверява се дали в урината има наличие на протеини, завишени нива на бели кръвни клетки и други eлементи, които в норма не би трябвало да се наблюдават в урината. Също така се изследва нивото на серумен креатинин (повишаването му може да бъде индикатор за нарушена бъбречна функция) и количество протеини, отделени за 24 чрез урината. Тези показатели дават информация за функцията на отделителната система, която често бива засегната в хода на заболяването.
- Изследване на серумен (кръвен) тест на комплемента и С-реактивен протеин също спомага за поставяне на диагнозата. Системата на комплемента е част от имунната система, която помага на организма да се справя с патогенни микроорганизми, премахва мъртви клетки и др. Изследването на С-реактивен протеин също показва дали има налично възпаление или инфекция. Той се отделя от черния дроб няколко часа след началото на процеса на възпаление. Нивата му могат да бъдат завишени и вследствие на други състояния като например инфекция.
Освен лабораторните изследвания могат да бъдат приложени различни методи за образна диагностика, например рентгенови снимки и/или ехография, с които да се провери състоянието на вътрешните органи като сърце и бели дробове.
Също така може да бъде взета биопсия за изследване на тъканите. Биопсията представлява процедура, при която се изрязва малка част от тъканта, след което бива изследвана за наличие на патологични (болестни) промени. Възможно е лекуващият лекар да Ви предостави за попълване въпросници, които са част от диагностиката и често се използват при оценка на субективни симптоми, като умора и качество на живот или евентуални изменения, касаещи неврологична симптоматика.
Извън споменатите тестове е възможно да Ви бъдат препоръчани и други изследвания по преценка на Вашия лекар, които да помогнат за поставянето на правилната диагноза.
Материалът има информативен характер и не е предназначен да замести консултацията с лекар. При въпроси относно Вашето здраве винаги се консултирайте със своя лекар.
BG-9599/08.2024