Обичайно ХЛЛ се открива при установяване на повишен брой лимфоцити в кръвта, например при провеждане на кръвен тест поради друга, несвързана с ХЛЛ причина или при рутинен преглед. Най-често в началото при ХЛЛ не се проявяват никакви симптоми или дори и да се наблюдават, то те са често слаби или могат да бъдат признаци на други състояния. Симптомите на ХЛЛ се развиват постепенно и прогресират в хода на заболяването.
Възможно е да изпитате следните симптоми:
- подути, но безболезнени лимфни възли на врата, под мишниците или в слабините – това е чест признак, който може да забележите още в началото
- усещане за дискомфорт, запълване или болка в горната лява част на корема, което се дължи на уголемяване на далака (слезката)
- т.нар. “B-симптоми”, които включват повишаване на температурата, тръпки, обилно нощно изпотяване и загуба на тегло
- повтарящи се инфекции
- абнормно, леснонастъпващо кървене
- задух
- умора
- ситост при консумиране и на малка порция храна
- общо неразположение.
Много от проявленията на напреднала ХЛЛ се дължат на изместване на здравите кръвни клетки в костния мозък от левкемичните. В резултат е възможно да се развият следните състояния:
- анемия – недостиг на еритроцити, който причинява лесна уморяемост, слабост и задух;
- неутропения – ниски нива на неутрофилите (вид гранулоцити, участващи в борбата с инфекциозните причинители);
- тромбоцитопения – недостиг на тромбоцити, който може да причини лесно образуване на синини, кървене, включително от носа и венците;
- екстремна лимфоцитоза – прекалено много лимфоцити, които, обаче, не се борят с инфекциите така, както нормалните лимфоцити.
ХЛЛ обуславя повишен риск от инфекции, което в голяма степен се дължи на неправилното функциониране на левкемичните B-лимфоцити (нормалните В-клетки произвеждат антитела, подпомагащи справянето с инфекциите). Поради това е възможно да развиете както чести настинки, така и пневмония или други сериозни инфекции.
ХЛЛ може да засегне Вашата имунна система и по друг начин. При някои хора с ХЛЛ се създават абнормни антитела, които атакуват нормалните, здрави кръвни клетки. Този феномен се нарича автоимунитет, а участващите антитела – автоантитела. При атака срещу еритроцитите се развива автоимунна хемолитична анемия, протичаща с рязко спадане на хемоглобина поради разпад на еритроцитите, предизвикан от автоантителата. По-рядко мишена биват тромбоцитите и образуващите ги клетки в костния мозък (мегакариоцити), което предизвиква рязко понижаване на тромбоцитния брой (тромбоцитопения). Рядко се засягат и белите кръвни клетки, вследствие от което се развива левкопения. Възможно е автоантитела да се образуват по всяко време в хода на заболяването, като образуването им не е непременно свързано с тежестта на ХЛЛ.
Гореописаните симптоми и признаци могат да са породени както от ХЛЛ, така и от други състояния. Ако имате притеснения относно каквито и да е симптоми, които изпитвате, включително някои от гореизброените, моля, консултирайте се със своя лекар. В допълнение към други въпроси, Вашият лекар ще Ви попита откога и колко често наблюдавате дадените симптоми. Това ще му помогне да разбере причината за възникналия проблем.
Облекчаването на симптомите е важна част от Вашето лечение, наречена палиативна или поддържаща грижа. Споделяйте със своя лекар за всички симптоми, които изпитвате, включително всякакви нови или настъпили промени във вече съществуващите.
Материалът се публикува под редакцията на проф. Лиана Герчева.
Материалът е рецензиран от медицински експерт, за да се осигури медицинска точност и съобразеност с аудиторията.
Предназначен е да допълни информацията, която получавате от Вашия лекар, и никога не трябва да се смята за персонален медицински съвет. Винаги се консултирайте с Вашия лекар при въпроси за Вашето здраве.
BG8239/11.2023