ДИАБЕТЪТ – ЕДНА ОТ НАЙ-ЧЕСТИТЕ ПРИЧИНИ ЗА ХРОНИЧНО БЪБРЕЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ (ХБЗ)
1 от 3-ма диабетици развива ХБЗ. Диабетиците да изследват бъбречната си функция поне 1 път в годината.
На 09.03.2021 г., се проведе 9-ти модул на академията за здравни журналисти “Часът на диабета“. Той се организира от АстраЗенека с подкрепата на Посолството на Великобритания в България и лично на посланика – Н.Пр. д-р Роб Диксън. Темата на онлайн семинара „Диабет – Бъбрекът страда“ е избрана по повод предстоящия на 11 март Световен ден на бъбрека, а гост-лектор бе проф. Анна-Мария Борисова, председател на Българското дружество по ендокринология.
„Чест и привилегия е за мен да открия тази среща.“ – започна изпълнителният директор на „АстраЗенека“ България Зоя Паунова – и припомни, че сме провели 8 модула на обучителната програма „Часът на диабета“, представяйки различни теми, свързани със заболяването. Г-жа Паунова отбеляза и създаването на сайта https://диабет.бг/, който има повече от 250 000 уникални посещения и в него може да се намери изчерпателна и актуална информация за захарния диабет.
Н. Пр. д-р Роб Диксън припомни, че на 11 март отбелязваме Световния ден на бъбрека и добави, че именно поради тази причина деветият модул от „Часът на диабета“ е посветен на бъбречните заболявания, които са често срещани при пациентите с диабет. Според световната статистика, 1 от 3-ма диабетици развива хронично бъбречно заболяване. „За съжаление някои от тези пациенти достигат до хемодиализа или дори до бъбречна трансплантация.“ – допълни д-р Роб Диксън.
Проф. Борисова представи информация, според която ХБЗ засяга 10% от населението на света[1] и 13% от българите.[2] Въпреки това едва 57% от българите изобщо са чували за заболяването. Тя отбеляза, че диабетът, хипертонията и затлъстяването са 3-те основни причини за ХБЗ. Около 25% от пациентите с ХБЗ имат диабет, 70% са с хипертония и 35% са със затлъстяване[3]. ХБЗ е причина за 11% от смъртните случаи при пациенти със захарен диабет.[4]
Проф. Борисова фокусира вниманието върху хората със захарен диабет тип 2, които са изложени на повишен риск да развият хронично бъбречно заболяване. Сред рисковите фактори за развитие на ХБЗ при пациентите с диабет са лошия гликемичен контрол, високото кръвно налягане, тютюнопушене и други. И това са факторите, които подлежат на контрол. "Болните трябва да разберат, че играят важна роля в собственото си лечение.", каза проф. Борисова и допълни: „Ако е болен бъбрекът, той ще разболее и сърцето. И така се стига и до сърдечните заболявания.“
Проф. Борисова обясни, че за пациентите с диабет е важно да се грижат за бъбреците си като поддържат кръвната си захар в норма, следят кръвното си налягане, поддържат здравословно тегло и поне един път в годината изследват бъбречната си функция. Тя обясни, че има нови групи медикаменти за лечение на диабет, които поддържат гликемичния контрол, но имат благоприятни ефекти и за сърцето и бъбреците.
В края на срещата беше излъчен обучителен филм за пациенти с диабет, който демонстрира, че ХБЗ е прогресивно заболяване. Ранното откриване на бъбречната увреда при диабетиците е от ключово значение, за да се забави прогресията на заболяването и свързаните с него усложнения. Ето защо пациентите с диабет трябва да изследват редовно бъбречната си функция, за да открият ранните признаци на бъбречна увреда. Филмът може да бъде гледан на страниците на https://диабет.бг/.
***
Началото на проекта „Часът на диабета“ бе поставено през 2016 г., като част от социално отговорната политика на фармацевтична компания АстраЗенека България и с подкрепата на Посолството на Великобритания в България.
Инициативата цели до българските граждани да достигне полезна информация както за превенцията, ранната диагностика и навременното лечение на заболяването, така и за различните аспекти на неговото проявление и обвързаността му с други социално значими заболявания.
BG-3703/03/2021
[1] Hill NR et al. PLoS One. 2016.
[2] Борисова А-М. и сътр. Национална представително проучване за ендокринни и бъбречни заболявания в България, 2012
[3] McMahon J et al. J Am Soc Nephrol 2014;25:2633–41
[4] International Diabetes Federation. IDF Diabetes Atlas. 7th edn. 2015. Morrish NJ et al. Diabetologia 2001;44 Suppl 2:S14