Страничните ефекти зависят от вида на трансплантацията, общото здравословно състояние и някои други фактори. Страничните ефекти при алогенната трансплантация (трансплантация на стволови клетки от донор) са сходни със страничните ефекти на химиотерапията и лъчетерапията. Наблюдава се повишен риск от развитие на инфекции, най-висок през първите няколко седмици след трансплантацията и намаляващ с времето.
Причината за това е, че костният мозък е част от имунната система, а когато тя е отслабена от лекарствата, давани преди процедурата, тялото не може да се предпазва достатъчно ефективно от микроорганизмите. Голяма част от микроорганизмите нормално присъстват в организма ни. Когато имунната ни система функционира нормално, те не представляват опасност от заразяване, но след трансплантация могат да причинят тежки инфекции. Повечето инфекции се лекуват сравнително лесно с антибиотици. Около две седмици след трансплантацията се възстановяват и имунните клетки, наречени неутрофили, чиято функция е именно да предпазват организма от инфекции, причинени от по-честите нормално присъстващи микроорганизми.
Вашият лекуващ лекар може да Ви даде препоръки за предпазни мерки, целящи намаляване на риска от инфекции в периода на възстановяване.
Възможно е развитие на реакция на присадката срещу приемателя (GVHD, graft-versus-host disease), при която донорските стволови клетки атакуват клетки във Вашето тяло, предизвиквайки възпаление. Такава реакция може да се развие дори при 100% съвместимост с донора. Тя може да бъде остра, като настъпва в рамките на първите 3 месеца след алогенната трансплантация, или хронична, ако се е развила повече от 3 месеца след трансплантацията. Острата реакция на присадката срещу приемателя често засяга кожата, червата и черния дроб, като предизвиква обриви, диария и жълтеница (чернодробно увреждане). Хроничната реакция на присадката срещу приемателя е възможно да няма симптоми и да не се нуждае от лечение и е свързана със специфични проблеми, като сухота в очите и устата, чернодробно нарушение, склеродерма (състояние на кожата, свързано със загуба на еластичност), болки в ставите и мускулите, загуба на тегло, инфекции, затруднено дишане. Вашият лекар може да предпише лекарства както за предотвратяване развитието на реакция на присадката срещу приемателя, така и за овладяването ѝ в случай на настъпване.
Други странични ефекти, които могат да се развият непосредствено след приложение на високи дози химиотерапия, използвана при алогенната трансплантация, включват:
- Гадене и повръщане
- Възпаление на устната кухина
- Умора
- Понижено ниво на тромбоцитите, което затруднява кръвосъсирването
- Понижено ниво на червените кръвни клетки, водещо до анемия
- Диария
Месеци или години след трансплантацията е възможно да се проявят и дългосрочни странични ефекти, които могат да включват безплодие, катаракта, ранна менопауза, проблеми с хормоните на щитовидната жлеза, увреждания на белите дробове или костите, друг вид рак.
Обсъдете с Вашия лекар възможните странични ефекти от трансплантацията и възможностите за овладяването им.
Материалът се публикува под редакцията на проф. Лиана Герчева.
Материалът е рецензиран от медицински експерт, за да се осигури медицинска точност и съобразеност с аудиторията.
Предназначен е да допълни информацията, която получавате от Вашия лекар, и никога не трябва да се смята за персонален медицински съвет. Винаги се консултирайте с Вашия лекар при въпроси за Вашето здраве.
BG8239/11.2023