Визитка на д-р Александър Носиков:
Д-р Александър Носиков завършва висшето си образование в Медицински университет - София през 2002 г. Работи повече от 7г. във Великобритания, а преди това практикува в Пирдоп и София. От 2013 до 2019 г. е част от състава на кардиологичната клиника на Университетска болница "Лозенец", а в момента работи в Acibadem City Clinic Младост. Има експертно ниво по ехокардиография и е част от комисията за акредитация по трансторакална ехокардиография към European Society of Cardiology (ESC). От 2015 г. е координатор на HOT (Heart Failure Specialists of Tomorrow) България и организира множество семинари и уебинари, включително и съвместно с HIT (Heart Imagers of Tomorrow). Участва и в централния HOT комитет към Heart Failure Association на ESC.
Автор е на редица публикации в областта на кардиологията и вътрешните болести, като е цитиран над 70 пъти.
Активен презентатор, включително и на някои от най-големите кардиологични конгреси и конференции в Европа и на Блаканите.
Интересите му са насочени към сърдечната недостатъчност, ехокардиографията, предсърдното мъждене, венозния тромбоемболизъм, новите перорални антикоагуланти, интензивно лечение на остри състояния в кардиологията, редки заболявания, кардиоонкология.
Д-р Александър Носиков
- До каква степен обществото е запознато с проблема сърдечна недостатъчност? Какви са причините за нарастващата заболеваемост и смъртност в следствие на това заболяване?
- В България пациентите се страхуват да се разболеят от рак, а всъщност повечето от тях умират от сърдечно-съдови заболявания. Сърдечно-съдовите заболявания продължават да бъдат причина номер 1 за заболеваемост и смъртност. Населението е добре запознато с раковите заболявания, но познава бегло сърдечната недостатъчност (СН). Всъщност рискът за един човек на 40г. да развие СН докато остарява е > 20% - т.е. всеки пети от нас ще се разболее. Нарастващата заболеваемост и смъртност се определят най-вече от застаряването на населението, но и също така от по-високия % затлъстяване, диабет, артериална хипертония и предсърдно мъждене. Прогнозата на пациент със СН изключително лоша. За сравнение, при диагноза рак на гърдата и при рак на простатата 5г. преживяемост е по-добра отколкото при новодиагностициран пациент със СН.
- Какво представлява болестта СН и какви са нейните симптоми?
- Болното сърце има нарушена помпена функция, то не може да изтласква добре кръвта или не може да се разтяга и пълни добре. Това води до повишени налягания в белия дроб и задръжка на течности. Пациентите усещат задух и умора при усилие, а при тежките случаи задухът е и в покой, включително и нощем, налага им се да спят седнали. Краката им отичат, в същото време губят апетит и мускулна маса. Поради недоброто познаване на болестта, пациентите често си мислят, че става дума за белодробна инфекция или че просто остаряват, което за съжаление забавя диагнозата и лечението.
- Какви са възможностите в нашата страна за ранна диагностика и лечение на това заболяване?
- В България достъпът до специалист е по-лесен отколкото в Западна Европа. Повечето пациенти стигат относително бързо до кардиолог при задух, умора и отоци по краката. Кардиологът провежда ехокардиография, с която оценява функцията на сърцето. Пациентите, при които сърцето помпа по-слабо от нормалното получават правилната диагноза веднага след ехографията. По-сложни са нещата, когато сърцето помпа привидно добре, но всъщност не е разтегливо и работи при по-високи налягания от нормалните. В тези случаи е необходимо провеждането на по-задълбочена ехография или пък специални кръвни изследвания. По отношение на лечението, в България ние можем да прилагаме почти всички медикаменти, които доказано подобряват функцията на сърцето и качеството на живот на пациентите. За съжаление, не всички пациенти са с оптимална терапия.
- Как обществото и институциите могат да помогнат за ограничаване разпространението на заболяването и влошаване на симптомите на пациентите страдащи от СН?
- Рискът от развитие на СН може да бъде намален чрез профилактични мерки – здравословен начин на живот, лечение на артериалната хипертония и захарния диабет, понижаване на лошия холестерол. Касае за хронично заболяване, което след като се изяви, много рядко търпи обратно развитие. Всъщност, най-честата причина за хоспитализации при пациенти > 65г. е именно сърдечната недостатъчност. Разходите за здравните системи са огромни, а пациентите са с лошо качество на живот. В България има 140 000 пациента със СН. За да се чувстват добре и да попадат рядко в болница, те следва да бъдат диагностицирани възможно най-рано и лекувани съгласно актуалните терапевтични възможности и препоръки.
BG-2961