Интервю с Доц. д-р Красимира Христова- специалист кардиолог и експерт по ехокардиография

Доц. д-р Красимира Христова: 

Превенцията на сърдечносъдовия риск е задължителна 
при мъже над 40 и жени над 50. 
В последните модели ехокардиографски апарати 
използваме и изкуствения интелект за диагностика, 
казва специалистката.

Доц. д-р Красимира Христова е специалист кардиолог и експерт по ехокардиография, част от екипа на Център по сърдечносъдови заболявания – София, и консултант по кардиология в МБАЛ „Надежда“. Има защитена докторска степен върху приложението на новите ехокардиографски методи за оценка на миокардната деформация при пациенти след остър миокарден инфаркт и магистратура по мултимодална образна диагностика към Университета в Льовен. Специализирала е в Австрия и Белгия. Председател е на Асоциация по неинвазивна образна диагностика в България, член е на борда на Европейската асоциация по ехокардиография.

Доц. д-р Красимира Христова

- Кои са най-големите предизвикателства в лечението на сърдечносъдовите заболявания в България?

- Независимо от високите технологии и бързото развитие на медицината България е все още сред първите места по сърдечносъдова смъртност в европейски и световен мащаб. Тенденцията е превенция на сърдечносъдовите заболявания, което е много по-ефективно от икономическа гледна точка и може да предотврати фатални последици. Засега в България все още се акцентира върху лечението на пациентите, в много случаи на вече достигнали последен етап в развитието на заболяване.


- Кои са най-честите сърдечносъдови заболявания, от които страдат българите?

- Статистиката посочва, че в България на всеки трима души двама умират от сърдечносъдови заболявания - миокарден инфаркт, мозъчен инсулти и сърдечна недостатъчност. Основната причина за тях е процесът на атеросклероза, който е неизбежен с нарастване на възрастта и отключването на артериална хипертония. За съжаление тези заболявания се развиват дълго време без клинична симптоматика. Много често се откриват тогава, когато е проявена болестта с тежки усложнения.


- Кои хора са най-застрашени от сърдечносъдови проблеми и кои са рисковите фактори?

- Тенденцията е към подмладяване на сърдечносъдовите заболявания. Все по-млади пациенти - под 35 години, са с изява на неконтролирана артериална хипертония, както и с картина на остър коронарен синдром.

Медицината разполага с ясни познания за рисковите фактори за сърдечносъдовите заболявания, които най-общо се делят на контролируеми и неконтролируеми.

Интерес за нас като лекари представляват именно контролируемите фактори, които могат да бъдат повлиявани чрез профилактични и терапевтични програми.

Това са високото артериално налягане, високият холестерол, затлъстяването, обездвижването, тютюнопушенето, повишените нива на кръвна захар, стресът.

Липсата на контрол на рисковите фактори води до изява на клинично заболяване. Затова при мъже над 40 г. и жени над 50 г., които до този момент не са имали проява на сърдечносъдови инциденти, се препоръчва провеждане на адекватни профилактични мерки ежегодно.

- Как COVID-19 повлия върху диагностиката и лечението на сърдечносъдовите заболявания?

- Коронавирусът може да увреди не само белите дробове, той може да повиши многократно риска от инфаркт на миокарда, инсулт и белодробна емболия. Затова пациентите със сърдечни заболявания като артериална хипертония, сърдечна недостатъчност, диабет са с много висок риск от усложнения - с около 30% повече, и фатален изход - с 10% повече, при среща с вируса.

Директното увреждане от вируса на сърдечносъдовата система води най-често до изява на тежки ритъмни нарушения и остра сърдечна слабост, както и до развитие на тромбози като предпоставка за инфаркт, инсулт или белодробна емболия.

- Какви са иновациите в лечението на сърдечносъдовите заболявания?

- Все повече медицината се насочва към ориентиран към пациента подход за диагностика и лечение на сърдечносъдовите заболявания.

Иновативните технологии са част от диагностичния подход, който използвам в ежедневната си практика – неинвазивно с помощта на новите ехокардиографски методики за оценка на миокардната деформация можем да открием „страдание“ на миокарда преди изява на болест, което дава възможност за превенция. В последните модели ехокардиографски апарати използваме и изкуствения интелект за диагностика на патологично състояние. Разполагаме със стрес-тест за диференциране на сърдечна от дихателна недостатъчност. Телемониторирането е възможност за проследяване на пациента в обичайната му среда и установяване на ритъмни нарушения.

Кардиологът трябва да познава и ползва новите технологии на диагностика и методи на лечение на сърдечносъдовите заболявания.

- Какво помни сърцето?

- Сърцето помни всичко: позитивни и негативни моменти, преживяния, стрес и умора. Подарете му повече грижа чрез превенция на рисковите фактори и позитивни емоции, за да имате здраво сърце.

BG-4561