Тази диагноза е най-честата причина за хоспитализация на хората над 65 години, казва проф. Яна Симова
Хората не познават добре симптомите, което води до късна диагностика и затруднено лечение, казва проф. Яна Симова
Близо 170 000 са пациентите у нас, които страдат от това заболяване, казва проф. Яна Симова
Ранното диагностициране и своевременното лечение са ключови за подобряване на прогнозата при тези хора, казва проф. Яна Симова
Проф. Яна Симова
КОВИД превзе вниманието в здравеопазването през 2020 г., той обаче не е единствената пандемия, която върлува в съвремието ни. Близо 64 млн. са хората, които страдат от сърдечна недостатъчност в света, в България броят им е над 170 хиляди. Без навременна медицинска помощ последствията за пациентите могат да бъдат фатални. Какви са причините за появата на заболяването, как да си помогнете, ако страдате от него, попитахме проф. Яна Симова. Тя работи в УМБАЛ „Сърце и мозък“, която е част от Българския Кардиологичен Институт.
- Проф. Симова, какво е разпространението на сърдечната недостатъчност и какви са последствията за пациентите и здравната система?
- Сърдечната недостатъчност е заболяване на сърцето, което може да се приема като глобална пандемия. Въпреки че последният термин напоследък се използва доста често, сърдечната недостатъчност изпълнява критериите за пандемия, тъй като около 64 милиона души страдат от това заболяване в световен мащаб. В България, според данни на НЗОК за 2018-2019 година, има 170 000 болни със сърдечна недостатъчност. Хоспитализациите по повод сърдечна недостатъчност у нас са между 75 000 и 90 000 годишно, като 17% от пациентите се хоспитализират повторно в рамките на една година. Средната продължителност на болничния престой за пациенти със СН е 5-10 дни.
Освен това, сърдечната недостатъчност е най-честата причина за хоспитализация на хора на възраст над 65-годишна възраст, както и основната причина за хоспитализации, които могат да бъдат избегнати. Това води след себе си една сериозна тежест за здравната система: 1-2% от бюджета за здравеопазване в световен мащаб се изразходват за сърдечна недостатъчност. Икономическа тежест на СН се оценява на 108 млрд. $ на година в световен мащаб. За съжаление, прогноза за пациентите със сърдечна недостатъчност не е добра: около половината от тези болни ще починат в рамките на пет години след поставяне на диагнозата. Обществото и институциите, обаче, не осъзнават този факт.
Заслужава да се отбележи, че смъртността поради сърдечна недостатъчност не се е подобрила за последните 10 години. Отражението върху продължителността на живота на хората на сърдечната недостатъчност е такова, каквото и на някои от най-честите видове рак - за мъжете (на простатата и пикочния мехур) и за жените (рак на млечната жлеза). За тази тъмна статистика допринася фактът, че няма пълно лечение за сърдечната недостатъчност освен сърдечна трансплантация. В повечето случаи лечението цели облекчаване на симптомите и донякъде удължаване живота на бoлните.
- Достатъчно добре ли се познава това заболяване от пациентите? Как може да се подобри ранното му диагностициране?
- Първа стъпка в този процес е разбирането на същността на сърдечната недостатъчност. Сърцето представлява мускул, който изпомпва кръвта в тялото. При сърдечна недостатъчност сърцето не изпомпва правилно кръвта и често е уголемено, тъй като се натоварва повече. Сърдечната недостатъчност е завършекът, на много други заболявания, които в голямата си степен са лечими. Така че сърдечната недостатъчност е, образно казано, крайната спирка на множество недобре лекувани сърдечносъдови заболявания.
Според онлайн анкети и телефонни интервюта сред 1000 пълнолетни български граждани, проведени в периода 15 април – 21 април 2020 година, се оказва, че симптомите на сърдечната недостатъчност, като недостиг на въздух, лесна умора и/или подути глезени, се разпознават от 61% от всички пълнолетни българи. Същевременно, резултатите по възрастови групи показват съществено непознаване на симптоматиката сред най-младите – едва 45% от тях вярват, че описанието отговаря на диагнозата сърдечна недостатъчност, а не на белодробно заболяване (42%).Това показва, че обществото ни не е достатъчно добре запознато със същността на заболяването сърдечна недостатъчност и не осъзнава напълно тежките физически, психически и икономически последици на заболяването.
Ранното диагностицирането и своевременното започване на утвърдена терапия е ключов момент за подобряване на прогнозата при тези хора. Това трябва да е приоритет както на здравната система, така и на съсловните и пациентските, правителствените и неправителствените организации, така и на масмедиите. Следващите стъпки да спазването на назначената терапия, проследяването на ефектите и оптимизиране на дозите.
- Какви са съвременните терапии, с които може да се помогне на хората със сърдечна недостатъчност?
- Има най-общо два вида пациенти със сърдечна недостатъчност – такива със слабо сърце, което не може да изтласква достатъчно кръв, и втората група – с ригидно и не-еластично сърце, което не може да се пълни с кръв. За първата група имаме утвърдени от лекарските асоциации класове медикаменти, които подобряват прогнозата - това са три основни групи (класа) медикаменти (бета блокери, инхибитори на ренин-ангиотензиновата система и минерал-рецепторни антагонисти) и един тип устройство за подпомагане на сърцето (сърдечна ресинхронизираща терапия).
За втората група (със сърцата, които не могат да се напълнят достатъчно добре), все още няма клас медикаменти, който убедително да е доказал, че подобрява прогнозата. Тук основният подход е да се овладее симптоматиката (т.е. да се намалят оплакванията) и да се лекуват съпътстващите заболявания.
Бих искала да отбележа, че това което сме постигнали в лечението на сърдечната недостатъчност през последните няколко десетилетия, представлява сериозен напредък за медицинската наука и практика (особено за този тип сърдечна недостатъчност, при който сърцето е слабо), но въпреки това прогнозата остава лоша – както отбелязах по-рано, около половината от болните умират в рамките на пет години от поставяне на диагнозата. Активната изследователска дейност предоставя на нас,кардиолозите нови оръжия в борбата със сърдечната недостатъчност, с които се надяваме да помогнем на повече и повече от хората със сърдечна недостатъчност.
- До каква степен българските пациенти и техните близки са съпричастни на лечението? Как и с какво, според Вас, може да се подобри грижата за тези пациенти?
- Пациентите със сърдечна недостатъчност обикновено не живеят много добре. Те често изпитват спад във физическото и емоционалното здраве (или: чувстват физически и психически дискомфорт), и общо намалено качеството на живот. Засягането на един член от семейството със сърдечна недостатъчност, за съжаление твърде често повлиява живота и на неговите /нейните близки. Един от всеки 10 от близките на пациент със сърдечна недостатъчност е трябвало да напуснат работа, за да полага грижи за своя близък. За да може качеството на живот и прогнозата при един пациент със сърдечна недостатъчност да се подобри, той или тя трябва да бъдат проследявани редовно от своя личен лекар и кардиолог, да се включва своевременно препоръчваната медикаментозна терапия и дозите на медикаментите да бъдат системно и целенасочено променяни във времето, така че да се получи оптимален резултат.
Изключително важно е с пациентите и техните близки да бъдат провеждани открити разговори с подробни разяснения, в които да се набляга на същността на заболяването и значението на съпричастността към лечението. За тази цел, от изключителна полза биха били психолозите.
Освен това, пациентите със сърдечна недостатъчност много често имат съпътстващи заболявания: повече от 40% от тях имат и хронично бъбречно заболяване, а между 20-40% от болните, хоспитализирани поради сърдечна недостатъчност, имат и захарен диабет. На тези заболявания също трябва да се обърне съответното внимание, не само като допълнително лечение, а също и като допълнителен личен и социален товар, който влошава качеството на живот и може да се отрази на съблюдаването на цялостната терапия.
Хоспитализациите при пациентите със сърдечна недостатъчност, са повратен камък в протичането на заболяването. Те не само показват влошаване на състоянието до степен, налагаща хоспитализация, но също носят психическата травма от самата хоспитализация както за болния, така и за неговите близки. Освен това, прогнозата на пациента рязко се влошава след епизод на хоспитализация по повод влошаване на проявите на сърдечна недостатъчност.
Изводите от всичко това, са че пациентите със сърдечна недостатъчност имат нужда от цялостна грижа. Те не бива да се чувстват пренебрегнати, нито пък излишни и в тежест на обществото. За целта са необходими съвместни, насочени и координирани усилия на медицински работници (лекари, медицински сестри, психолози), представители на осигурителните компании, на Министерски Съвет и Министерство на Здравеопазването, като и на фармацевтичния бранш.
Проф. Яна Симова от болници "Сърце и Мозък”, част от Българския Кардиологичен Институт
BG-3375