Какво е диабетна нефропатия?
Диабетната нефропатия представлява засягане на бъбречната функция, причинено от увреждане на малките кръвоносни съдове в бъбреците, което води до намаляване на тяхната ефективност. Бъбречното заболяване е много по-често при хора със захарен диабет, отколкото при тези без диабет. Поддържането на нормални нива на кръвната захар и кръвното налягане може значително да намали риска от бъбречно заболяване.
Как захарният диабет уврежда бъбреците?
Бъбреците действат като филтри и премахнат отпадните продукти от кръвта и контролират баланса на течности в организма. Когато тялото усвоява белтъците, които консумираме, се създават отпадни продукти. В бъбреците има милиони капиляри с отвори в съдовите стени, които действат като филтри. Когато кръвта тече през кръвоносните съдове малките молекули, каквито са отпадните продукти, се изтласкват през отворите и се изхвърлят чрез урината. Полезните вещества, като белтъци и червени кръвни клетки, са твърде големи, за да преминат през отворите и остават в кръвта. Захарният диабет може да увреди способността на бъбреците да филтрират кръвта. Високите нива на кръвната захар предизвикват филтриране на повече кръв през бъбреците. Допълнителното натоварване на бъбреците затруднява работата им. Вследствие на дългосрочното излагане на повишени нива на кръвната захар през отворите на съдовите стени на бъбреците започва да се пропуска и полезен белтък, наречен албумин, който се губи с урината. Наличието на този белтък в урината се нарича албуминурия.
При ранно диагностициране на бъбречното заболяване (леко до умерено повишена албуминурия) има медикаменти, които могат да предотвратят влошаването на бъбречното засягане. Когато бъбречното заболяване не бъде лекувано своевременно и бъде установено късно (значително повишена албуминурия) в много от случайте се стига до бъбречна недостатъчност. В този напреднал стадий на бъбречно увреждане отпадните продукти започват да се натрупват в кръвта и може да се наложи диализно лечение и бъбречна трансплантация.
Не всеки човек със захарен диабет развива бъбречно заболяване. Факторите, които могат да повлияят развитието на бъбречно заболяване са генетични, контрол на кръвната захар и кръвното налягане, изява на захарен диабет тип 1 преди 20-годишна възраст. Дългосрочните проучвания показват, че поддържането на добър контрол на кръвната захар значително намалява риска от бъбречно заболяване.
В началните етапи на бъбречно заболяване е възможно да нямате симптоми, но повишени нива на албумин могат да се установят при изследвания на урината. Необходимо е ежегодно да се обръщате към Вашия лекар, за да бъдете тествани за ранни признаци на бъбречна увреда.
Какви са необходимите тестове за оценка на бъбречната функция?
1. Албуминурия (изследване за албумин в урината). Албуминурията се определя в проба от първа сутрешна урина, в която се изчислява количеството албумин, което се пропуска от стените на кръвоносните съдове на бъбреците в урината. Повишените нива означават наличие на увреждане на бъбреците.
2. Серумен креатинин (изследване на креатинина в кръвта). В кръвна проба се определя количеството на креатинина в кръвта, който нормално трябва да бъде отстранен от бъбреците. Повишените нива на серумен креатинин означават намалена бъбречна функция.
3. Бъбречна биопсия. Бъбречната биопсия е допълнително средство за диагноза, което се прави, за да се потвърди наличието на бъбречно заболяване или да се търсят причините за увреждане на бъбреците.
С напредване на бъбречното заболяване и прогресиране на нарушенията в пропускливостта на стените на капилярите бъбреците работят усилено, за да компенсират тези увреждания, така че бъбречното заболяване не предизвиква симптоми, докато почти цялата функция не бъде унищожена. Първият симптом на бъбречно заболяване често е появата на отоци поради задържане на течности. Други симптоми на бъбречно заболяване включват безсъние, лош апетит, болки в стомаха, обща слабост и затруднена концентрация.
Какво е диализно лечение и кога се налага?
При развитие на краен стадий на бъбречно заболяване - бъбречна недостатъчност, се налага лечение с диализа. Диализата е филтриране на кръвта от отпадъците чрез специална машина, тъй като бъбреците вече не са способни. Диализата е продължителна и поддържаща живота процедура, която трябва да продължи, освен ако човек не получи бъбречна трансплантация. Има два вида диализа - хемодиализа и перитонеална диализа. При хемодиализа изкуственият бъбрек премахва отпадъците от кръвта. Обикновено се провежда 2 или 3 дни в седмицата от 3 до 5 часа. При перитонеална диализа, пластична тръба се вкарва в корема и служи за филтър, през която преминава течност за почистване на отпадните продукти в кръвния поток.
Какво е бъбречна трансплантация и кога се налага?
Бъбречната трансплантация е голяма хирургична операция, която включва подмяна на увредения бъбрек със здрав бъбрек от донор. Донорният бъбрек се дарява или от жив донор или от починал, който се е съгласил да дари своите органи. След бъбречна трансплантация се приемат имуносупресиращи лекарства през целия живот, така че тялото да не отхвърля чуждия орган. Тази терапия трайно отслабва имунната система и увеличава риска от карциноми и прави организма податлив на вирусни и бактериални инфекции.
Добрата новина е, че има много неща, които можем да направим, за да намалим риска от бъбречно заболяване!
1. От жизненоважно значение е редовно да посещавате Вашия лекар. Той ще провери кръвното налягане, урината (за наличие на белтък), кръвта (за отпадни продукти) и органите за други усложнения на захарния диабет.
2. Поддържането на добър контрол на кръвната захар може да предотврати развитието на бъбречно заболяване. Проучванията показват, че стриктният контрол на захарта намалява риска от албуминурия с 1/3, а при хората, които вече имат лека до умерена албуминурия, намалява риска от прогресиране до значителна албуминурия наполовина.
3. Кръвното налягане има драматичен ефект върху скоростта на развитие на бъбречното заболяване. Дори леко повишаване на кръвното налягане може бързо да влоши бъбречната функция. Има начини да намалите кръвното налягане: намаляване на теглото, физическа активност, консумиране на по-малко сол, избягване на алкохола и спиране на тютюнопушенето. Когато тези методи не дават резултат, е необходимо включване на медикаменти.
4. Спазването на хранителен режим с ниско съдържание на белтъци подобрява бъбречната функция, тъй като консумацията на белтъци води до натрупване на отпадни продукти, които трябва да бъдат отстранени през бъбреците и ги натоварва. Хранителен режим с ниско съдържание на белтъци може да намали загубата на белтък в урината и да повиши нивата на белтък в кръвта. Никога не започвайте хранителен режим с ниско съдържание на белтъци, без да се консултирате с Вашия лекар.
5. Спиране на тютюнопушенето.
6. Внимавайте, когато приемате лекарства. Някои лекарства като нестероидните противовъзпалителни средства могат да увредят бъбреците, когато се приемат продължително или във високи дози.
7. Контрол на инфекциите на пикочните пътища. При най-малки симптоми на инфекция на пикочните пътища не отлагайте лечението, тъй като може да се разпространи и да засегне бъбреците.
8. Внимавайте с контрастните вещества в тестовете за образна диагностика. При провеждане на образни изследвания като ядрено-магнитен резонанс или конпютърна томография понякога се използват контрастни вещества, които могат допълнително да увредят бъбреците. Уверете се, че лекарят, който е препоръчал това изследване, е информиран, че сте със захарен диабет и имате бъбречно заболяване.
Типични симптоми на периферна невропатия:
- загуба на чувствителност
- повишена чувствителност
- изтръпване
- мравучкане
- остри стрелкащи болки
- чувство за парене
- чувство за измръзване
Какво е диабетна невропатия?
Диабетната невропатия представлява увреждане на нервите под влияние на повишената кръвна захар и може да промени автономните, двигателните и сетивните функции на организма. Това може да наруши дейността на всички органи и системи в тялото. Около 50% от хората със захарен диабет имат увреждане на нервите, като честотата е по-висока при по-голяма давност на диабета и нараства с възрастта. Периферната невропатия е най-честата форма на диабетна невропатия, засягаща външните нерви на крайниците, особено тези на краката. Високата кръвна захар уврежда първо най-малките кръвоносни съдове и засяга сетивната функция на нервите. Проявява се с изтръпване на ръцете и краката, впоследствие прогресира до усещане за парене и болка и накрая се стига до загуба на всякаква чувствителност. Загубата на чувствителност е особено важна, защото е предпоставка нараняванията да останат незабелязани, което да доведе до сериозни инфекции и последващи ампутации. Хората със захарен диабет имат над 25 пъти по-висок риск от ампутация в сравнение с хората без диабет. При правилно комплексно лечение голяма част от ампутациите, свързани със захарния диабет, могат да бъдат предотвратени. Поддържането на кръвната захар в нормални граници предотвратява или забавя увреждането на нервите. В случаите, при които вече е налице увреждане на нервите, добрият контрол на кръвната захар помага да се предотврати или забави прогресията на увреждането.
Какви са причините за увреждане на нервите?
Причини за невропатия могат да бъдат:
- метаболитни - висока кръвна захар, голяма давност на захарния диабет, повишени нива на мазнини в кръвта, високо кръвно налягане, наднормено тегло
- невро-съдови, водещи до увреждане на кръвоносните съдове, които пренасят кислород и хранителни вещества към нервите
- автоимунни, които причиняват възпаление в нервите
- механично увреждане на нервите - синдром на карпалния тунел
-наследствени, които повишават податливостта към нервни заболявания
- начин на живот - тютюнопушене и употреба на алкохол
Периферна невропатия
Най-често срещаният тип невропатия е периферната невропатия. Тя засяга нервите на ръцете и краката. Обикновено започва от краката, като симетрично засяга и двата крака.
Какви са симптомите при периферна невропатия?
Симптомите на периферната невропатия са по-силни през нощта. Първоначално има изтръпване, впоследствие се появява болка (изгарящa, пронизващa или стрелкаща), парене, боцкане ( „игли“ в краката), повишена чувствителност при допир (при докосване от чаршафи), слабост, скованост, чувство на изстиване и затопляне на крайниците; до пълна загуба на чувствителност в крайниците (липса на болка в краката дори при наранявания, на чувствителност за топло и студено), нестабилност при изправяне и ходене, промяна на походката, деформиране на краката и ръцете, наличие на отворени рани (язви) на краката.
Редовните прегледи на краката са изключително важни, за да се постави диагнозата рано и да се избегнат усложнения. След като се открие периферна невропатия, фокусът е върху поддържането на краката здрави и върху овладяване на болката. За лечение на увредените нерви, трябва да поддържате нивата на кръвната захар в целевия диапазон, да лекувате болката и да пазите краката си.
Преглед на краката
При всяка среща с Вашия лекар трябва да свалите обувките и чорапите си за преглед на краката. Веднъж годишно трябва да се прави пълен преглед, който включва: оглед на кожата на краката, изследване на нервната и мускулната функция и кръвоносните съдове на краката.
Автономна невропатия
Засяга автономните нерви, които контролират функциите на вътрешните органи – сърцето и кръвоносните съдове, храносмилателната система, пикочните пътища, половите органи, потните жлези, очите и усета за ниска кръвна захар.
Какви са симптомите при автономна невропатия?
При засягане на различни органи автономната невропатия може да причини:
- За сърцето и кръвоносните съдове – замаяност и припадъци при рязко изправяне, поради спадане на кръвното налягане; повишен пулс в покой; при остри сърдечни инциденти - инфаркт, липса на типични предупредителни признаци като болка в гърдите.
- За храносмилателната система - лошо храносмилане и киселини, гадене и повръщане на несмляна храна, чувство на подут корем и пълнота в стомаха дори при прием на малко храна, поради пареза на стомаха при засягане на нервите, които контролират придвижването на храната от стомаха в червата. Също така може да се появи редуване на диария/запек при засягане на нервите, които контролират тънките черва като диарията се появява предимно през нощта.
- За пикочните пътища - често уриниране, невъзможност за задържане на урината, липса на позиви за уриниране, поради парализа на пикочния мехур при засягане на нервите, които го контролират. Задръжката на урина в пикочния мехур може да доведе до инфекции на пикочните пътища.
- За половите органи – мъжете имат проблеми с получаването или задържането на ерекцията (еректилна дисфункция) при засягане на нервите, които контролират ерекцията, ретроградна еякулация, като сексуалното желание обикновено не намалява; жени имат вагинална сухота, дискомфорт или болка по време на полов акт, намалено либидо.
- За потните жлези – повишено изпотяване, особено през нощта или по време на хранене или липса на изпотяване и много суха кожа при засягане на нервите, които контролират потните жлези.
- За очите – затруднено приспособяване при преминаване от тъмно в светло пространство и при шофиране през нощта.
- За усета за ниски нива на кръвната захар – липса на обичайните симптоми – нервност и разтреперване, когато нивото на кръвната захар е прекалено ниско.
За да се постави диагноза на този този вид увреждане на нервите е необходимо провеждане на специални тестове.
Добрият контрол на кръвната захар е от решаващо значение за забавяне на прогресията на увреждане на нервите. Специфичното лечение на невропатията е различно в зависимост от засегнатите нерви. Има лекарства, които помагат при болка и подобряват различни функционални нарушения.
Източник: https://диабет.бг/полезни-статии/диабетна-нефропатия
Материалът е предназначен да допълни информацията, която получавате от Вашия лекар и никога не трябва да се смята за персонален медицински съвет. Винаги се консултирайте с Вашия лекар при въпроси за Вашето здраве.
BG-3629/02.2021