Съвременното лечение на рака включва участието на клиничен психолог. Навременните консултации помагат както за посрещането на първоначалния стрес от диагнозата, така и за справянето с периода на лечение.

Всяко лечение на раково заболяване може да доведе до промяна във физическото и психическото Ви състояние. При различните хора могат да се появят различни странични ефекти, както и различни емоционални промени.

Нормално е да изпитвате страх преди започване на лечението. Най-честите страхове са свързани с:

  • усещане за обърканост и загуба на контрол над ситуацията;
  • страх от болка, гадене, отпадналост;
  • страх от промяна на външния вид, причинена от косопад;
  • невъзможност за изпълнение на всекидневни задачи, работа и посещаване на социални мероприятия;
  • сексуални проблеми и трудност при забременяване.

Важно е да знаете, че лечението има за цел да Ви помогне, а не да навреди. Повечето от съвременните лечения са по-щадящи и се прилагат за по-кратък период. Много от възможните странични ефекти са временни и отшумяват след края на лечението. Лекарят може да препоръча лекарства за справяне с честите нежелани ефекти.

Препоръки за справяне със страха:

  • Помолете медицинския екип или своя лекар за списък с възможните нежелани реакции и допълнителна информация дали някои от тях налагат незабавна медицинска намеса.
  • Попитайте за начините за връзка с Вашия лекар и към кого да се обърнете извън работното му време.
  • Споделете своите мисли и въпроси при процеса на избор на лечение.
  • Консултирайте се със специалист по репродуктивно здраве преди началото на терапията, за да обсъдите как може да запазите репродуктивните си възможности.
  • Съсредоточете се в настоящето. Не мислете какво би могло да се случи в бъдеще, защото така само се засилват тревожността и негативните емоции.

Справяне с физическите странични ефекти

Операцията може да причини леки, например краткотрайна болка, или по-тежки странични ефекти. Болката може да бъде овладяна с предписани от специалиста лекарства. В първите няколко дни след операцията може да имате затруднение при уриниране и/или запек. Операцията може да доведе и до по-тежки нежелани ефекти като инфекции, кървене и други. Ако операцията включва отстраняване и на двата яйчника, жената вече няма да има възможност да забременее и ще навлезе в ранна менопауза.

Обсъдете с лекуващия екип потенциалните странични ефекти на предстоящата операция.

Химиотерапията може да причини различни странични ефекти в зависимост от вида и дозата на използваното лекарство. Вероятността за проява не нежелана реакция е по-голяма, когато се прилага комбинация от лекарства, отколкото при лечение с едно химиотерапевтично лекарство. Споделяйте с лекаря всяка промяна във физическото си състояние, за да Ви даде препоръки за облекчаване на симптомите, при необходимост може да бъдат предприети изследвания и при нужда, промяна в лечението.

Химиотерапията засяга в най-голяма степен областите с бързо делящите се клетки (костен мозък, космени фоликули, храносмилателната система и лигавицата на устата).

  • Умора е един от най-честите симптоми при пациентите с рак, като може да е предизвикана от заболяването или от лечението. За изясняване произхода на умората, лекарят ще Ви попита  кога е започнала, колко е тежка, кога се усеща най-силно, кое влошава и кое подобрява състоянието. Умората може да се дължи на самото лечение, болката, безсънието, стреса и емоциите, липсата на пълноценно хранене, анемия или друго. Подобрение на умората може да настъпи при овладяване на състоянието (напр. болка, безсъние), което я причинява, справяне с емоциите, практикуване на йога и други успокояващи техники, повишаване на физическата активност, пълноценно хранене и други.
  • Намаляването на нивата на еритроцитите (червените кръвни клетки, отговарящи за транспорт на кислород в тялото) води до анемия, която може да причини умора, мускулна слабост, учестен пулс, безсъние, главоболие. За да се установи анемия се провежда изследване на кръвта – пълна кръвна картина. В зависимост от причината и симптомите, може да се приложат различни средства за овладяване на анемията, например някои лекарства, витамини и минерали, кръвопреливане.
  • Намаляването на нивата на тромбоцитите (клетки, наречени кръвни плочици, отговарящи за съсирването на кръвта) води до тромбоцитопения, което може да причини кръвоизливи на различни места по тялото, отпадналост, виене на свят. При установяване спад в броя на тромбоцитите е възможно да се намали дозата на химиотерапията или да се удължи времето между циклите.
  • Намаляването на нивата на неутрофилите (вид бели кръвни клетки, отговарящи за борбата с инфекциите) води до неутропения, която повишава риска от тежки инфекции. Неутропенията сама по себе си може да не предизвика симптоми, но дори и лека инфекция може бързо да се влоши. Съобщете веднага на своя лекар всеки признак на инфекция (напр. повишена телесна температура, възпалено гърло, кашлица, зъбобол, болки в корема, болки при уриниране, необичайно вагинално течение или сърбеж, зачервяване, подуване и болка на места като порязвания и рани). При развитие на неутропения, лекарят ще предприеме определени мерки като отлагане на следващия цикъл или намаляване дозата на химиотерапията, предписване на антибиотици.
  • Загуба на коса – част от химиотерапевтичните лекарства, но не всички, водят до изтъняване или загуба на косата. Какво количество коса ще опада е индивидуално за всеки човек, а също така зависи от вида на лекарството, дозата, начина на приложението му.  Косата опадва в продължение на няколко седмици в хода на лечението и обикновено 1 до 3 месеца след края на химиотерапията започва да израства отново. Новата коса може да по-тънка, по-груба, къдрава или с различен цвят от преди, но обикновено с времето се възстановява в нормалния си вид. Консултирайте се с медицинския си екип за грижите които да полагате за косата и скалпа, за възможностите за намаляване загубата на коса, като напр. използването на „студена шапка“. При този метод пациентът носи охлаждаща шапка преди, по време на и след химиотерапията, като студът свива кръвоносните съдове на скалпа и ограничава химиотерапевтичното лекарство от кръвта да достигне космените фоликули. Така те се предпазват от увреда и се намалява косопадът.
  • Гадене и повръщане са чести странични ефекти от химиотерапията. В зависимост от риска от поява на тези оплаквания, лекарят може да предпише различни лекарства за предотвратяване и овладяване на гаденето и повръщането. Освен лекарствата, от полза за облекчаване на симптомите могат да бъдат и други подходи като промяна на храната и начина на хранене (прием на по-малки порции по-често), медитация, акупресура и акупунктура.
  • Някои лекарства мога да повлияят на репродуктивните способности. По високите дози на някои от химиотерапевтичните лекарства, както и комбинациите от тях, може да се отразят в по-голяма степен. Обсъдете с Вашия лекар какви лекарства ще приемате и какви са рисковете им за нарушаване н способността за създаване на потомство.
  • Състоянието, при което се наблюдават зачервяване, подуване, болка и понякога мехури в областта на дланите и стъпалата се нарича синдром „ръка-крак“. Препоръчва се изстудяване на местата със студени душове, използване на овлажняващи кремове и при нужда обезболяващи лекарства. Желателно е избягването на гореща вода, вещества, съдържащи дразнещи кожата химикали, контакт с горещи повърхности, дейности, свързани с триене или затопляне на засегнатите области,.  
  • Периферна невропатия е състояние, при което се увреждат нервни клетки извън централната нервна система (включваща главния и гръбначния мозък). Може да се причини от рак или химиотерапевтично лечение на рак, диабет, проблеми с щитовидната жлеза и други. Може да се наблюдава промяна в усещането (изтръпване, мравучкане, болка), мускулна слабост, запек, замайване.  Обсъдете със своя лекар каква химиотерапия ще получавате и какви са рисковете за развитие на периферна невропатия,  особено, ако вече имате невропатия или сте с висок риск от развитие на такава поради друго заболяване.

Повечето от тези странични реакции могат да бъдат предотвратени и в съвременните схеми винаги се прилагат допълнителни лекарства за по-добро понасяне на химиотерапията.

Таргетната терапия може да причини подобни странични ефекти, както химиотерапията по отношение на стомашно-чревния тракт (гадене, повръщане, диария и др.), костния мозък (анемия, неутропения, тромбоцитопения), както и умора, но може да причини и специфични странични ефекти като кожни проблеми (обрив, суха кожа, промени в ноктите, обезцветяване) и високо кръвно налягане (хипертония).

Много от страничните ефекти могат да бъдат предотвратени и овладяни успешно. Важно е лекарят да знае за всеки страничен ефект от терапията възможно най-скоро след появата му.

Честите странични ефекти на PARP-инхибиторите са гадене, повръщане, диария, умора, загуба на апетит, промени във вкуса, нисък брой на червените кръвни клетки (анемия), болки в корема и болки в мускулите и ставите. Рядко някои пациенти, лекувани с тези лекарства, може да развият рак на кръвта, като миелодиспластичен синдром или остра миелоидна левкемия.

  • Гаденето може да се повлияе от лекарство против повръщане, а ако продължи да се влошава лекарят може да прецени да намали дозата на PARP-инхибитора.
  • Пациентите се проследяват за признаци на анемия и при необходимост може да се извърши кръвопреливане. Ако анемията продължава или се влошава, лекарят може да намали дозата на PARP-инхибитора или да приложи друг вид терапия.
  • Броят на белите кръвни клетки също се проследява редовно и ако се установи, че броят им е силно понижен (неутропения), лекарят ще спре лечението с PARP-инхибитор до подобряване на неутропенията, след което лечението ще продължи с намалена доза.
  • В някои случаи може да се наблюдава намаление на броя на тромбоцитите, което може да се повлияе чрез спиране приложението на PARP-инхибитора или намаляване на дозата му.

Инхибиторите на ангиогенезата често предизвикват високо кръвно налягане, умора, кървене, нисък брой бели кръвни клетки, главоболие, рани в устата, загуба на апетит и диария. Рядко могат да се проявят сериозни нежелани реакции като съсиреци, сериозно кървене, бавно зарастване на рани, перфорации в дебелото черво  и образуване на необичайни канали между червата и кожата или пикочния мехур (фистули). Ако възникне перфорация или фистула, това може да доведе до тежка инфекция и може да изисква операция, за да се коригира.

Късни ефекти от лечението

Понякога ефектите от терапията могат да не настъпят веднага след започването ú или в хода на лечението. Състоянията, които се появяват месеци или години след приключването на лечението, се наричат късни ефекти. По-честите късни ефекти на различните видове лечение са:

Късни симптоми, причинени от операция

  • Те зависят от вида на тумора и местоположението му в тялото.
  • Ако туморът се е намирал в лимфни възли, при тяхното отстраняване може да се развие оток, който да причини болка и подуване.
  • Ако туморът се е намирал в специфични области на таза, операцията може да причини безплодие.

Сърдечни проблеми

  • Химиотерапията може да причини такива проблеми, като рискът е по-голям при по-високи дози.
  • Възможно е да настъпи застойна сърдечна недостатъчност, при която се наблюдава задух, замаяност, подуване в краката и ръцете.
  • Симптоми като гръдна болка, задух и замаяност могат да свидетелстват за развиваща се аритмия.
  • Лекарят може да назначи изследване с ехокардиограф, физикален преглед или електрокардиограма при наличие на симптоми за сърдечен проблем.

Високо кръвно налягане

  • Това може да е симптом, вследствие сърдечно заболяване, но може да е причинено от приема на лекарства.
  • Съществува риск от внезапно покачване на кръвното налягане, което може да причини увреждане в органите, затова е изключително важно да потърсите медицинска помощ веднага.
  • Рискът от високо кръвно налягане обикновено намалява, когато се спре приемът на лекарствата, които го предизвикват.
  • Ако сте с повишен риск, лекарският екип може да Ви препоръча и допълнителни мерки, например измерване на кръвното налягане, намаляване на теглото, прием на по-малко сол, увеличаване на физическата активност или да Ви предпише лекарство.

Проблеми с белите дробове

  • Химиотерапията може да увреди белите дробове.
  • Пациенти, които са получили химиотерапия и лъчетерапия или имат съществуващ проблем с белите дробове, имат по-висок риск от увреждане.
  • Могат да се развият промени в работата на белите дробове, задебеляване на обвивката им, белодробно възпаление и трудност в дишането.

Ендокринни проблеми

  • Лечението на рак може да увреди жлезите, произвеждащи хормони в човешкото тяло.
  • Може да се наблюдава менопауза, причинена от операция за отстраняване на яйчниците, химио-, лъче- или хормонална терапия, с по-силна симптоматика отколкото естествената менопауза, заради по-резкия спад на хормоните.

Стерилитет

  • Той може да бъде причинен от лечение, засягащо ендокринната система или  репродуктивните органи.
  • Понякога се наблюдава само временен стерилитет, но може да бъде и постоянен.

Затова е важно преди започване на лечението при млади жени да бъде обсъден въпросът за репродукцията.

Кости, стави и меки тъкани

  • Химиотерапията, стероидните и хормоналните лекарства могат да причинят изтъняване на костите (остеопороза) или болка в ставите.
  • Хора, които не са физически активни, имат по-висок риск от развитие на такива състояния
  • Рискът от остеопороза може да бъде намален с отказване от тютюнопушене, намаляване приема на алкохол, прием на витамин D и увеличаване на физическата активност.

Главен и гръбначен мозък, нерви

  • Химиотерапията и лъчетерапията могат да предизвикат проблеми със слуха, увеличен риск от мозъчен инсулт, периферна невропатия, проблеми с вниманието, паметта и концентрацията.
  • Трябва да провеждате редовни профилактични прегледи и изследване на слуха.

Дентални, орални и очни проблеми

  • Химиотерапията може да увреди зъбния емайл и в дългосрочен план да се развият дентални проблеми.
  • Стероидните медикаменти могат да причинят катаракта („перде“) на окото.

Проблеми с храносмилането

  • Химиотерапията, лъчелечението и операцията могат да нарушат храносмилането.
  • Може да се наблюдава хронична диария, която да попречи на правилното абсорбиране на хранителни вещества.
  • При наличие на такива оплаквания консултирайте се с гастроентеролог и/или диетолог.

Вторичен рак

  • Химиотерапията и лъчетерапията могат да увеличат риска от поява на някои видове рак на кръвта като остра левкемия или миелодисплазия.
  • Споделете с лекаря, ако изпитате нов симптом или нежелана реакция.

Материалът се публикува под редакцията на д-р Росица Кръстева

Материалът е рецензиран от медицински експерт, за да се осигури медицинска точност и съобразеност с аудиторията.

Предназначен е да допълни информацията, която получавате от Вашия  лекар и никога не трябва да се смята за персонален медицински съвет. Винаги се консултирайте с Вашия лекар при въпроси за Вашето здраве.

BG-3360/12.2020